Убийството на Линда [bg]

Остана само един недоуточнен въпрос и Левин се чудеше как да го подхване.

— Сигурно се питате дали през онзи ден съм носела очилата си — досети се свидетелката и го погледна с присвити очи над рамките.

— Да — усмихна се дружелюбно Левин. — Как се справяте с необходимостта непрекъснато да ги носите?

Без никакви проблеми — увери го свидетелката. Преди лягане винаги ги сваля и ги поставя върху нощното си шкафче, за да са й подръка. На сутринта първо — още преди да е станала от леглото — ги слага.

— Какво ще правя на балкона без очила?! И таз добра! Без тях не бих могла дори да стигна дотам — обясни тя.

„Остава да обсъдим мъжа, когото свидетелката видяла да поправя нещо по колата на паркинга. Всичко върви по мед и масло“, радваше се Левин.

Дребен, смугъл, чевръст и подвижен. Атлетичен — както е модерно да се казва. Приличал на младежите от нейната младост.

— Но едно време не беше нужно да ходиш на фитнес, за да изглеждаш добре — поясни тя.

На каква възраст? На каквато била едно време тя, когато се заглеждала по младежите. Е, вероятно малко по-голям: нали винаги е било редно мъжете да са по-големи от обожателките си. Ако свидетелката не греши, и в днешно време това се приема за нормално.

— Около двайсет и пет, трийсетгодишен, да речем — прецени тя. — Но понеже в днешно време почти всички мъже приличат на младежи, може и да е бил прехвърлил трийсетте — въздъхна тя.

— И вие сте го взели за ваш познат? — напомни Левин.

— Да, но явно съм се объркала — усмихна се тя.

— В какъв смисъл?

— Сигурно съм се припознала.

— Но как…

— Онзи ден говорих с домашния майстор. Беше дошъл да погледне хладилника ми, че бръмчи ужасно и ми пречи да спя нощем. Тогава стана дума за онази кола. Явно е била открадната, защото съобщиха нещо такова по радиото. Споменах пред майстора, че съм видяла как синът на съседа тръгва с нея — същото, което казах и на вашата колежка.

— Дааа — Левин й кимна окуражително.

— Оказа се, че съм се объркала съвсем — повтори тя.

— В какъв смисъл? — търпеливо попита Левин.

— Ами той няма син. Здравата съм се оплела. Така съм ударила на камък, че се е чуло надалеч, както казваше старият ми баща.

— Значи, младият мъж всъщност ви е заприличал на ДРУГ.

— Няма друго обяснение — съгласи се изнурено свидетелката и изведнъж видимо се състари. — Щом няма син, значи, няма.

— А вашият домашен майстор е знаел, че съседът ви, пенсионираният пилот, собственик на автомобила, няма син — повтори за потвърждение Левин.

— Ако има човек, който знае всичко за всички в квартала, това е той — натърти свидетелката. — Майсторът е осведомен за семействата на всички. И аз знам, че пилотът има две дъщери — по този въпрос бяхме единодушни, но човекът до колата категорично не беше жена. Не съм чак толкова склерозирала. Все още не.