Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Убийството на Линда [bg]
Убийството на Линда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Убийството на Линда [bg]

Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:

Пропит с ирония, достигаща до сарказъм, романът започва с едно на пръв поглед „обикновено“ убийство: съвсем млада жена, курсантка в Полицейската академия, е намерена мъртва в апартамента на майка си в шведския град Векшо. За да оглави разследването, от Стокхолм пристига комисар Еверт Бекстрьом заедно със специално подбрания си екип. Използвайки познанията си за системата, Першон ни разкрива отблизо прийомите на комисаря и разбулва грозната истина за бездействието и цинизма, с които служителят на реда посреща задълженията си. Въпросът кой и защо е убил Линда неизбежно поставя на дневен ред ефикасността на разследващите, хвърля светлина върху тяхното чувство за дълг и професионална преценка, която, уви, често се влияе от стремеж към надмощие и реваншизъм. За щастие, будният ум и отличният полицейски нюх на Ана Холт и Лиса Матей, които поемат разследването след провала на Бекстрьом, ни вдъхват надежда в тържеството на професионалния и човешкия морал над бездушието и егоизма. Любимецът на литературната критика и на четящата аудитория в Швеция Лейф Г. В. Першон (р. 1945) има зад гърба си три десетилетия като автор на криминални романи, обагрени с хумор, преминаващ в сатира. Освен бележит писател Лейф Г. В. Першон е и най-известният криминолог на Швеция, преподавател в шведската Полицейска академия и редовно консултира полицаите, разследващи тежки престъпления. Специалист от такъв ранг неминуемо вижда язвите в съвременното общество и съвсем закономерно вплита тази проблематика в своите романи. Защото скандинавският криминален роман не е просто поредното убийство, разплетено след дежурните перипетии, а сложна критика и вивисекция на съвременния човек, задълбочено вглеждане в ценностната му система. Першон е носител на няколко престижни литературни награди, в това число „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски криминален роман, и е трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори.
1 ... 140 141 142 143 144 145 146 147 148 ... 190
Перейти на страницу:

— Госпожо Рюдберг, вие непременно сте се замисли над случката — подхвана упорито Левин. — На кого може да ви е заприличал младият мъж? На друг съсед или на човек, когото познавате само по физиономия?

— Мислих много, но не успях да се сетя за друг, освен за онзи актьор… от „Отнесени от вихъра“. Кларк Гейбъл, само че без мустак.

— Клар Гейбъл, но без мустак — повтори Левин и кимна. „Става все по-хубаво“, зарадва се той.

— Но едва ли е бил той — въздъхна свидетелката.

— Не е никак вероятно — съгласи се Левин.

— Така е, защото той трябва да е на моите години, а може и да не е жив.

— Струва ми се, че почина преди доста години.

— Значи, не съм видяла него — заключи свидетелката с въздишка.

Докато се връщаше пеш до управлението, Левин усети как обичайната му меланхолия отново се обажда. Малкият, претрупан с мебели апартамент, портретите на близки, роднини и приятели, които някога са принадлежали към една общност, а сега са мъртви. Специфичната миризма, която се носи из домовете на възрастните хора, независимо с какво старание ги почистват, и макар на тези хора да им предстоят още двайсет години живот. Деветдесет и две годишна жена, здрава и енергична за възрастта си, която все още може да живее сама, да си прави кафе, дори да носи поднос с една ръка. Без инвалидна количка, без старческа проходилка. Способна да излезе на балкона си само с помощта на бастун с гумен накрайник.

Тази жена беше толкова далеч от онези преддверия на смъртта, предлагани от старческите домове на всички онези, към които съдбата не е била толкова благосклонна, макар да са значително по-млади от нея. Подове, застлани с линолеум, непрекъснато работещ телевизор, настроен на един и същ канал, сварена риба и компот. Помощници, които ги хранят с лъжица, легло с ортопедичен матрак, който да облекчава изкривени гърбове и изморени дробове. И свободата, чието единствено проявление е възможността да сложат край на всичко това. Ако, разбира се, съзнават съществуването на тази възможност; ако съзнават, че тя ги чака търпеливо, независимо какви са били някога, когато животът е бил пред тях.

— Прилича на Кларк Гейбъл? — попита Сандберг един час по-късно.

— Но без мустак — уточни Левин с лека усмивка.

— Сдобих се с актуална снимка на зетя на бившия пилот. Казва се Хенрик Юхансон, на трийсет и осем години. Работи като щурман и е женен за по-малката му дъщеря.

— Как изглежда?

— Няма нищо общо с Кларк Гейбъл. Имай предвид, че говориш с жена, която е гледала няколко пъти „Отнесени от вихъра“ — уточни Сандберг. — Какво ще кажеш да поръчаме да изготвят портрет? Не разполагаме с други сведения.

— Опазил ни Бог — поклати глава Левин. — Портрет на Кларк Гейбъл?

„Достатъчно е да му изтрием мустака“, додаде той наум. Вече се чувстваше по-ведър.

Улсон поиска да поговори с Бекстрьом насаме за същото, което Сандберг му съобщи предния ден.

— Знам, знам — весело потвърди Бекстрьом. — Онази луда повлекана в розова нощница, с която се запознах на учредителната среща по твоя покана. Повече не съм я виждал, а и се надявам скоро да не я видя. С нея да не сте близки приятели?

— Не ме разбирай погрешно, Бекстрьом — Улсон вдигна отбранително ръце — жест, който се превърна в служебната му запазена марка. — Искам просто да те предупредя, така да се каже. Ако до ушите ти стигнат злобни подмятания.

— В нашата професия човек е принуден да претръпва на такива неща. Впрочем знаеш ли колко колеги от цялата страна в момента са прицел на жалби от хулигани и откачалки, с които се борим всеки ден, Улсон? — Бекстрьом кимна окуражително към Улсон, по чието лице не личеше същата безгрижност.

— Уви, мнозина.

— Около две хиляди — уточни с апломб Бекстрьом. — Петнайсет процента от цялото професионално съсловие — все хора, които си вършат работата.

— Да, истински кошмар — съгласи се Улсон, без да уточнява в какво точно се състои този кошмар.

— Знаеш ли колко от тези колеги биват осъдени? — продължи Бекстрьом, който, веднъж стиснал хватката, нямаше намерение да я отпуска.

— Малцина.

— Голям шегаджия си ти, Улсон. Един или двама на година. По-малко от един на хиляда колеги, които негодниците всячески се стараят да наклепат.

1 ... 140 141 142 143 144 145 146 147 148 ... 190
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)