Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
— Госпожо Рюдберг, вие непременно сте се замисли над случката — подхвана упорито Левин. — На кого може да ви е заприличал младият мъж? На друг съсед или на човек, когото познавате само по физиономия?
— Мислих много, но не успях да се сетя за друг, освен за онзи актьор… от „Отнесени от вихъра“. Кларк Гейбъл, само че без мустак.
— Клар Гейбъл, но без мустак — повтори Левин и кимна. „Става все по-хубаво“, зарадва се той.
— Но едва ли е бил той — въздъхна свидетелката.
— Не е никак вероятно — съгласи се Левин.
— Така е, защото той трябва да е на моите години, а може и да не е жив.
— Струва ми се, че почина преди доста години.
— Значи, не съм видяла него — заключи свидетелката с въздишка.
Докато се връщаше пеш до управлението, Левин усети как обичайната му меланхолия отново се обажда. Малкият, претрупан с мебели апартамент, портретите на близки, роднини и приятели, които някога са принадлежали към една общност, а сега са мъртви. Специфичната миризма, която се носи из домовете на възрастните хора, независимо с какво старание ги почистват, и макар на тези хора да им предстоят още двайсет години живот. Деветдесет и две годишна жена, здрава и енергична за възрастта си, която все още може да живее сама, да си прави кафе, дори да носи поднос с една ръка. Без инвалидна количка, без старческа проходилка. Способна да излезе на балкона си само с помощта на бастун с гумен накрайник.
Тази жена беше толкова далеч от онези преддверия на смъртта, предлагани от старческите домове на всички онези, към които съдбата не е била толкова благосклонна, макар да са значително по-млади от нея. Подове, застлани с линолеум, непрекъснато работещ телевизор, настроен на един и същ канал, сварена риба и компот. Помощници, които ги хранят с лъжица, легло с ортопедичен матрак, който да облекчава изкривени гърбове и изморени дробове. И свободата, чието единствено проявление е възможността да сложат край на всичко това. Ако, разбира се, съзнават съществуването на тази възможност; ако съзнават, че тя ги чака търпеливо, независимо какви са били някога, когато животът е бил пред тях.
— Прилича на Кларк Гейбъл? — попита Сандберг един час по-късно.
— Но без мустак — уточни Левин с лека усмивка.
— Сдобих се с актуална снимка на зетя на бившия пилот. Казва се Хенрик Юхансон, на трийсет и осем години. Работи като щурман и е женен за по-малката му дъщеря.
— Как изглежда?
— Няма нищо общо с Кларк Гейбъл. Имай предвид, че говориш с жена, която е гледала няколко пъти „Отнесени от вихъра“ — уточни Сандберг. — Какво ще кажеш да поръчаме да изготвят портрет? Не разполагаме с други сведения.
— Опазил ни Бог — поклати глава Левин. — Портрет на Кларк Гейбъл?
„Достатъчно е да му изтрием мустака“, додаде той наум. Вече се чувстваше по-ведър.
Улсон поиска да поговори с Бекстрьом насаме за същото, което Сандберг му съобщи предния ден.
— Знам, знам — весело потвърди Бекстрьом. — Онази луда повлекана в розова нощница, с която се запознах на учредителната среща по твоя покана. Повече не съм я виждал, а и се надявам скоро да не я видя. С нея да не сте близки приятели?
— Не ме разбирай погрешно, Бекстрьом — Улсон вдигна отбранително ръце — жест, който се превърна в служебната му запазена марка. — Искам просто да те предупредя, така да се каже. Ако до ушите ти стигнат злобни подмятания.
— В нашата професия човек е принуден да претръпва на такива неща. Впрочем знаеш ли колко колеги от цялата страна в момента са прицел на жалби от хулигани и откачалки, с които се борим всеки ден, Улсон? — Бекстрьом кимна окуражително към Улсон, по чието лице не личеше същата безгрижност.
— Уви, мнозина.
— Около две хиляди — уточни с апломб Бекстрьом. — Петнайсет процента от цялото професионално съсловие — все хора, които си вършат работата.
— Да, истински кошмар — съгласи се Улсон, без да уточнява в какво точно се състои този кошмар.
— Знаеш ли колко от тези колеги биват осъдени? — продължи Бекстрьом, който, веднъж стиснал хватката, нямаше намерение да я отпуска.
— Малцина.
— Голям шегаджия си ти, Улсон. Един или двама на година. По-малко от един на хиляда колеги, които негодниците всячески се стараят да наклепат.