Градината на Рама [bg]

Накамура беше твърдо убеден, че в Ню Идън най-добрата стока за продан ще бъдат удоволствието и възбудата. Първото му начинание, малко игрално казино, тутакси се увенча с успех. Следващата му стъпка бе да закупи част от селскостопанската земя, разположена източно от Хаконе, и да построи първия хотел в колонията заедно с още едно казино, което се намираше редом с него. Добави малък, дискретен клуб, където домакини бяха жени, обучени в японските обноски. Той бе последван от клуб с по-долнопробни момичета. Всичко, с което се заловеше, преуспяваше. Боравейки ловко със своите капитали, много скоро след избирането на Кенджи Уатанабе за губернатор, Накамура беше в състояние да закупи от правителството една пета от Шеруудския лес. Това даде възможност на Сената да отложи налагането на по-високи данъци, необходими за финансирането на проучвателните работи по РВ-41.

Част от младата горичка бе изсечена и на нейно място се издигна личният дворец на Накамура, а също и нов луксозен комплекс от хотел, казино, ресторант, стадион за развлечения и няколко клуба. Укрепвайки своя монопол, Накамура усилено (и успешно) действаше за прокарването на закон, който да ограничава хазарта само в района на Хаконе. След това неговите гангстери убедиха всички бъдещи предприемачи, че всъщност никой не би желал да навлиза в хазартния бизнес и да се конкурира с „крал Джап“.

Когато властта му вече не можеше да бъде оспорвана, Накамура позволи на своите сподвижници да се захванат с проституцията и наркотиците; те не бяха обявени извън закона в обществото на Ню Идън. Към края на мандата на Уатанабе, когато политиката на правителството започна все по-често да влиза в противоречие с неговите лични интереси, Накамура реши, че трябва да контролира и официалната власт. Но не искаше той самият да се впряга в тази отегчителна работа. Имаше нужда от някой, когото можеше да води за носа. Така че завербува нещастния бивш командир на „Пинта“ — Ян Макмилън, който беше загубил в първите губернаторски избори срещу Кенджи Уатанабе. Накамура предложи на Макмилън губернаторския пост в замяна на отстъпчивостта на шотландеца.

Нищо във Вегасдори и най-бегло не можеше да се сравни с колонията. По проекта на Уейкфийлд и Орела основният архитектурен стил на Ню Идън беше до крайност функционален и опростен, линиите — изчистени, геометрията — обичайна, фасадите — прости. Вегас беше претрупан, крещящ, в разрез с всичко наоколо, смесица от архитектурни стилове. Но беше интересен и младият Патрик О’Туул остана видимо впечатлен, когато двамата с Макс Пъкет преминаха през парадните двери на комплекса.