Златният бряг [bg]

Във всеки случай това е една хубава, семпла сграда, непретенциозна, но достойна, една комбинация от грубо изсечена американа и съвсем малко лекомислие, като някоя от първите заселнички с домашно предена рокля и вносни панделки в косата.

Каролин паркира мустанга и ние се заизкачвахме към зданието на клуба.

Трапезарията гледа към Ойстър Бей и ние избрахме маса близо до широкия прозорец. Виждах в далечината нашата яхта, единайсетметров „Морган“, завързана на пристана. Яхтата носи старото индианско име на Лонг Айлънд — „Поманок“.

Поръчах бутилка местно вино „Банфи шардоне“, което се произвежда в едно бивше имение на семейство Вандербилт, почти превърнало се в жилищен квартал. Вероятно, помислих си, можем да спасим имението Станхоуп, като насадим някакви скъпи култури, например маслини и смокини, но ще ми трябват доста нагревателни лампи. Налях вино на всички и вдигнахме тост за това, че сме заедно.

Смятам, че децата трябва да започнат да пият от ранна възраст. Така свикват с алкохола и той престава да бъде загадка и табу. Искам да кажа, че не се стремиш към него, ако мама и татко те карат да пиеш вино на вечеря. Този метод даде резултати при мен, а и при Сюзън, защото и двамата не сме злоупотребявали с алкохол в младостта си. Средната възраст е друго нещо.

Говорихме за училище, за пътуването на Каролин до Кейп Код и за нежеланието на Едуард да напусне „Св. Пол“, което действително беше свързано с момиче, по-специално една по-голяма от него девойка, която била второкурсничка в близкия „Дартмаут Колидж“. Опасявам се, че много от жизненоважните си решения Едуард ще взема под влияние на либидото си. Предполагам, че това е нормално. Аз съм същият и съм нормален.

Говорихме също и за местните събития, и за летните ни планове. Едуард, след като изпи три чаши вино, се поотпусна още малко. Каролин винаги е плътно затворена в себе си, независимо дали е пияна или трезва, и не можеш да изкопчиш много от нея, докато сама не е готова да говори. Освен това тя усеща нещата като майка си и ме попита:

— Тук всичко ли е наред?

Вместо да се преструвам, че е или да избягна въпроса, аз отговорих:

— Имаме някои проблеми тук. Сигурно и двамата сте чули за новите ни съседи?

Едуард се изправи на стола и отбеляза:

— Аха. Франк Белароса Епископа. Заплашва ли ви? Ще отидем да го пречукаме. — Той се разсмя.

— Всъщност — отвърна Сюзън, — проблемът е точно в обратното. Той е много любезен, а жена му е безкрайно мила.

Не бях сигурен за нито едно от тези неща, но добавих:

— Той определено ни харесва и ние не знаем как да реагираме. И другите хора не знаят. Така че може да чуете някои неща за това, докато сте тук.