Фурията на Първия лорд [bg]

Сега обаче тя отбягваше разговора. Време беше да я притисне.

— Знам, че за вас това няма значение, Инвидия, но аз съжалявам. Съжалявам, че това се случи с вас. Имате толкова много сила, толкова способности, толкова талант. Можеше да направите страхотни неща за Алера. Съжалявам, че всичко отива нахалост.

Погледът на Инвидия стана студен като лед.

— Коя сте вие? — попита тя тихо. — Коя сте вие, че да ми говорите такива неща? Вие сте никоя. Вие сте нищо. Вие сте лагерна курва, която е била предпочетена от един мъж. Глупак. Можеше да избере която си иска жена в Алера.

— Както разбирам — отвърна Исана, — той го направи.

Нейното просто изказване за миг увисна във въздуха. После тя си пое дъх и каза:

— Ако ме извините.

Стана от масата, обърна се и се отдалечи от Инвидия, доколкото стаята позволяваше. Но докато вървеше, не спираше да чака. Нямаше начин Инвидия да й позволи да има последната дума относно Септимус.

— Да. Той избра теб — Инвидия оголи зъби. — И видя какво му струва това.

Исана замръзна. Имаше чувството, че някой я е ударил силно в корема.

— Договорите бяха подписани. Секстус беше съгласен. Всичко беше уговорено предварително. След като беше показал силата си на Седемте хълма, щеше да е идеалният момент да си вземе жена. Съпруга с подходящи способности, възпитание, образование. Но той избра… теб.

Исана усети как ръцете й сами се свиват в юмруци.

— Септимус беше глупак. Мислеше си, че онези, които той превъзхожда, ще реагират също толкова благосклонно, колкото той самият би реагирал. Никога никого не се е опитвал да унижи, но в действителност се получаваше точно така. В училище. В игрите. В онези глупави дуели, които момчетата използваха като оправдание, за да се сбият. Малките неща, които той дори не помнеше, но които продължаваха да тлеят в други хора.

Исана много бавно се обърна към Инвидия.

Бившата върховна лейди стоеше с вдигната брадичка, очите й блестяха, необгорелите части от лицето й бяха пламнали.

— Беше лесно. Родес. Калар. Трябваше просто лек намек, за да вкарам идеята в главите им.

— Ти — тихо каза Исана.

Очите на Инвидия блеснаха.

— А защо не? Дом Гай от векове предизвиква само омраза. Рано или късно някой щеше да го взриви на парчета. Защо да не съм аз?

Исана стоеше срещу Инвидия и дълго не мръдна, впила поглед в нея. След това внимателно приглади износената си рокля, претегляйки думите и мислите зад тях, тъй като изгарящият огън на нейната скръб и загуба оцветяваше всичките й мисли в цвета на кръвта. Накрая си пое дълбоко дъх и каза:

— За паметта на съпруга ми, за бъдещето на детето ми, за онези, чиято кръв е по ръцете ви, аз ви се противопоставям. Провъзгласявам ви, Инвидия от Нихилус, за предател на Короната, на Империята и на нейния народ — тя се изправи и заговори с твърд, малко по-силен от шепот глас. — И преди да напусна това място, ще ви убия.