Мозайка от убийства [bg]

— Бен Кингсли? — предположих аз.

Той ме изгледа с широко отворени очи.

— Той ли ви каза?

— Не. Но знам, че му беше почитател.

— Ами да, точно така. За съжаление, този въпрос дори не подлежеше на обсъждане. Кингсли никога нямаше да приеме да участва в този сериал — а освен това вече е на седемдесет и три години, така че е прекалено възрастен, за да изиграе главната роля. Но въпреки това не спряхме да спорим по този въпрос. Както и за всичко останало. Аз исках да започнем с „Нощен зов“. Според мен това е най-добрата му книга — много по-добра от всички останали. Но той не беше съгласен и за това. И не искаше да обясни защо. Просто ми каза, че не иска. А пробният период, за който съм откупил правата за филмиране, скоро изтича — така че трябваше да внимавам как говоря с него.

— Ще продължите ли с този проект? — попитах го аз. — След като него вече го няма?

Редмънд видимо се разведри. Най-сетне остави лъжичката и отпи от кафето си.

— Ще продължа с този проект точно защото него вече го няма. Мога ли да бъда честен с вас, Сюзан? Не е хубаво да се говори лошо за починалите, но няма как да не си призная, че от гледна точка на проекта това беше най-хубавото, което можеше да се случи. Вече разговарях с Джеймс Тейлър. Сега правата са негови, а той ми се стори доста симпатичен. Вече се съгласи да ни даде още една година, за да се организираме, която би трябвало да ни бъде предостатъчна. Надяваме се да филмираме всичките девет книги.

— Последната не е завършена.

Това не е проблем за нас. Няма значение. Сериалът „Убийства в Мидсъмър“ има сто и четири епизода, въпреки че авторката на оригиналните книги е написала само седем. И погледни какво става с „Шерлок“. Сценаристите правят неща, които Конан Дойл дори не е сънувал. Ако имаме късмет, ще успеем да изкараме поне дванадесет сезона на „Приключенията на Атикус“. Така ще се казва сериалът. Името Тип никога не ми е харесвало особено — звучи ми прекалено чуждестранно, а и не знам какво мислиш ти, но лично мен приликата с думата „тип“ винаги ме е разсейвала излишно. От друга страна, „Атикус“ е добре. Напомня ми за главния герой от „Да убиеш присмехулник“. Сега можем да продължим спокойно с нашата работа, да привлечем някой свестен сценарист и животът ми изведнъж ще стане много по-лесен.