![Мозайка от убийства [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/4/mozajka-ot-ubijstva-bg-download.jpg)
Мозайка от убийства [bg]
- Автор: Горовиц Энтони
- Серия: Сюзан Райланд #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-216-7
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мозайка от убийства [bg]». Краткое содержание книги:
„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
„С елегантните и шеговити предизвикателства на сюжета си „Мозайка от убийства“ е идеалната интелектуална мистерия за познавачи.“ Тайм Мегъзин
„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“ Уол Стрийт Джърнъл
Искрено се зарадвах, че съм се запознала с него: неговото и моето бъдеще бяха преплетени. Един телевизионен сериал щеше да даде съвсем нов живот на книгите. Щяхме да ги преиздадем с нови корици с актьорите от сериала, да се осигури допълнителна реклама покрай телевизията и цялостен нов облик. И точно сега изпитвахме по-голяма нужда от всякога от подобен успех, като се имат предвид затрудненията ни с „Мозайка от убийства“. Предложението, което ми беше направил Чарлс, беше все още валидно. Ако наистина се канех да поема управлението на издателството „Клоувърлийф Букс“, щях да имам нужда да разчитам на най-продавания ни автор — и посмъртно той би ми свършил работа. А продуцентската компания „Ред Херинг“ можеше да направи така, че това да се случи.
Редмънд се канеше да потегли обратно към Лондон — на площада го чакаше кола с шофьор, — но аз го убедих първо да поговори с мен и двамата влязохме в едно малко кафене срещу хотела. Там не беше толкова вероятно някой да ни прекъсне. Той беше свалил шапката си с широка периферия, така че се виждаха пригладената му тъмна коса и присвитите му очи. Беше хубав мъж — строен, елегантен и скъпо облечен. Беше направил кариера в телевизията и у него имаше нещо, което напомняше на телевизионен водещ. Можех да си представя как води някакво модерно предаване — за стил на живот или може би за финанси.
Аз поръчах две кафета и поставих началото на разговора.
— Тръгнахте си преди края на погребението — отбелязах аз.
— Честно да ви кажа, не съм сигурен защо изобщо дойдох. Струваше ми се, че така е редно, след като съм работил с него, но в момента, в който пристигнах, веднага роших, че това е било грешка. Не познавах никого, а на гробището беше студено и влажно. Просто ми се искаше да си тръгна по-бързо.
— Кога го видяхте за последен път?
— Защо питате?
Свих рамене, сякаш това не беше чак толкова важно.
— Просто ми е любопитно. Самоубийството на Алан очевидно беше сериозен шок за нас, така че се опитваме да разберем защо е решил да го направи.
— Видяхме се преди две седмици.
— В Лондон?
— Не. Всъщност отидох да го посетя у тях. Беше събота.
Денят, преди Алан да намери смъртта си.
— Той ли ви беше поканил? — попитах го аз.
Редмънд кратко се разсмя.
— Ако не ме беше поканил, нямаше да мина целия този проклет път с колата. Той искаше да поговорим за сериала и ме покани на вечеря. А тъй като познавах Алан, реших да не му отказвам. И без това ми създаваше предостатъчно неприятности и не исках да рискувам да се скараме още повече.
— Какви неприятности?
Той ме погледна недоволно.
— Сигурен съм, че няма нужда да ви казвам колко труден човек беше Алан — отговори Редмънд. — Казвате, че сте му редактор. Нали не искате да ми кажете, че не ви е побърквал? Понякога почти ми се иска никога да не бях чувал за Атикус Тип. Алан ми създаваше такива проблеми, че ми идваше аз да го убия!
— Съжалявам — казах аз. — Нямах представа. Какъв точно беше проблемът?
— Не беше само един. Бяха проблем след проблем.
Донесоха ни кафетата и той се зае да разбърква своето, така че лъжичката описваше безкрайни кръгове, като че ли искаше да илюстрира процеса на работа с Алан Конуей.
— На първо място беше адски трудно да го убедя да се съгласи да ми продаде правата за филмиране. Искаше толкова много пари, като че ли беше проклетата Дж. К. Роулинг! А не забравяйте, че от моя гледна точка това беше рискова инвестиция. Тогава все още нямах договор с Би Би Си, така че съществуваше опасност от целия проект да не излезе нищо. И това беше само началото. Той просто не ме оставяше на мира. Искаше да бъде включен като изпълнителен продуцент на сериала. Е, това не е чак толкова необичайно. Но освен това настояваше сам да адаптира книгата, макар че нямаше никакъв опит като телевизионен сценарист — и мога да ти кажа, че от Би Би Си изобщо не бяха очаровани от това. Искаше и да одобрява изпълнителите на главните роли. Това беше най-скандалното от всичко. Авторите никога не участват в този процес! Може би като консултант, да — но това не беше достатъчно за него. Да не говорим, че идеите му бяха абсурдни. Знаеш ли кой искаше да играе ролята на Атикус Тип?