Мозайка от убийства [bg]

В хода на деня времето се беше променило. Когато потеглихме от Лондон, светеше ярко слънце, но сега небето беше посивяло, а във въздуха се носеше лек ръмеж. Вече разбирах защо Алан беше решил да започне „Мозайка от убийства“ с погребение. Беше удобен похват, с който да представи всичките си герои по такъв начин, че да може да ги опише на спокойствие. Сега и аз имах същата възможност. Изненадах се колко много от тях познавах вече.

Първо видях Джеймс Тейлър, свит в черния си марков шлифер, със залепнала по врата мокра коса, който досущ приличаше на герой от шпионски роман. Явно полагаше максимални усилия да изглежда мрачен и сдържан, но у него се долавяше някаква усмивка, която не успяваше да овладее; не беше на устните му, а в очите и в самия начин, по който беше застанал. До него стоеше Саджид Кан, с отворен чадър. Двамата бяха пристигнали заедно. Значи Джеймс все пак беше наследил каквото трябваше. Вече знаеше, че Алан не е успял да подпише последния вариант на завещанието си, така че „Аби Грейндж“ и всичко друго беше останало за него. Това беше интересно. Джеймс ме видя, кимна ми за поздрав и аз отвърнах на усмивката му. Не знам защо, но наистина се радвах за него — и не ме притесняваше дори мисълта, че е възможно Алан да е загинал от неговата ръка.

Там беше и Клеър Дженкинс. Беше облечена в черно и плачеше неудържимо, направо ридаеше, а сълзите се стичаха по страните й, подпомагани от дъжда. Стискаше носна кърпичка, от която сигурно вече нямаше никаква полза.

До нея стоеше някакъв мъж и неловко я държеше под ръка със своята, облечена в ръкавица. Виждах го за пръв път, но със сигурност щях да го разпозная, ако го видя отново. Като начало, беше чернокож — единственият чернокож на погребението. Освен това имаше необикновено физическо присъствие — беше много добре сложен, с масивни ръце и рамене, набит врат и изразителни очи с напрегнат поглед. Отначало си помислих, че може да е бивш борец — със сигурност имаше подходяща фигура — но после ми хрумна, че е по-вероятно да е полицай. Клеър ми беше казала, че работи за полицейското управление на Съфолк. Дали това не беше мистериозният старши инспектор Лок, който беше водил своето разследване успоредно с моето?