Мозайка от убийства [bg]

Приключенията на Атикус

Настигнах мъжа с меката шапка на ъгъла на улицата, която водеше от църквата към пазарния площад. След като се беше измъкнал от гробището, мъжът сякаш вече не бързаше толкова да избяга. Задачата ми беше улеснена от факта, че най-сетне беше спряло да ръми и по локвите дори просветваха отделни ярки слънчеви лъчи. Мъжът вървеше спокойно, аз го настигнах и успях да си поема дъх, преди да го доближа съвсем.

Някакъв инстинкт го накара да се обърне и той ме видя.

— Да?

— Бях на погребението — казах аз.

— И аз — отговори мъжът.

— Питах се…

Едва сега ми хрумна, че нямах абсолютно никаква представа какво ще му кажа. Цялата история беше прекалено трудна за обяснение. Разследвах убийство, за което — доколкото знаех засега — никой друг дори не подозираше. И преследвах този мъж единствено заради шапката, която носеше на главата си — следа, която беше, меко казано, косвена. Поех си дъх, преди да продължа:

— Казвам се Сюзан Райланд. Аз бях редактор на Алан в издателството „Клоувърлийф Букс“.

— „Клоувърлийф“? — повтори мъжът.

Името му бе познато.

— Да — продължи той. — Говорили сме няколко пъти по телефона.

— Наистина ли?

— Не лично с вас. Но там работи една друга жена… Луси Бътлър.

Луси се занимаваше с авторските права. Кабинетът й беше до моя.

— Говорих с нея за Атикус Тип — продължи мъжът.

Изведнъж се сетих с кого говоря, но така или иначе не ми се наложи да предполагам.

— Аз съм Марк Редмънд — представи се той.

Двамата с Чарлс често бяхме обсъждали на седмичните си оперативки въпросния Редмънд и неговата компания, която се казваше „Ред Херинг“. Редмънд беше телевизионен и филмов продуцент и именно той беше откупил правата за филмиране на романите за Атикус Тип, с идеята да продуцира телевизионен сериал по Би Би Си. Луси беше отишла да се срещне с него в офиса на компанията му в Сохо и беше докладвала, че всичко изглежда както трябва: млади, ентусиазирани служители, многобройни награди на британската академия за филмово и телевизионно изкуство на лавицата, непрекъснато звънящи телефони, куриери на рецепцията и цялостна атмосфера на компания, в която наистина се случват важни неща. Както подсказваше играта на думи в името на компанията „Ред Херинг“ — друг израз за „зелен хайвер“ — те се бяха специализирали в продуциране на криминални сериали за разследвания, изпълнени с подвеждащи улики и неочаквани разкрития. Редмънд беше започнал кариерата си като изпълнителен продуцент в телевизионния сериал „Бержерак“, което най-вероятно беше означавало, че беше изпълнявал продуцентските си задължения в Джърси — мястото, където се развиваше действието в този сериал. След това беше работил в още половин дузина различни сериали, преди да основе собствена компания. Сериалът за Атикус трябваше да бъде първият му самостоятелен проект като независим продуцент. Доколкото бях разбрала, от Би Би Си проявяваха жив интерес към него.