Катерина де Медичи [bg]

– Сутринта на петия ден, мамо. Уплашихме се да не умрете, но треската ви стихна. Доктор Паре каза, че сега ще се възстановите бързо.

– Пет дни! – смаях се. – Ами битката при Жарнак?

По лицето на Марго се изписа странно изражение.

– Говорехте насън, мамо. Виждахте голяма битка, в която загиват много мъже. Извикахте: Принц Конде падна! Убиха го! . После. Божичко, не! Едуар падна! . След малко възкликнахте: Синът ми се изправя на крака! Победител е! Врагът бяга! .

Побутнах я по ръката.

– Остави сънищата ми! Какво стана в Жарнак? Нападнахме ли врага?

Марго се втренчи в мен с разширени очи.

– Думите ви бяха пророчески, мамо. Принц Конде е мъртъв, Едуар е победител!

Макар и изгубили командира си Конде, хугенотите отказали да се предадат. Оцелелият предводител – Гаспар дьо Колини – повел последователите си към южното кралство Навара, където Жана и синът ѝ Анри, вече млад мъж, ги посрещнали с отворени обятия. Навара бил изключително привлекателен и много обичан – хугенотите очаквали той да заеме мястото на загиналия си чичо Конде.

След смъртта на Конде, организирал нападението в Мьо, желанието ми за мъст стихна. Колини ми писа, че той и съмишлениците му осъждат покушението над краля и искат само да изповядват свободно религията си.

Мина половин година. През август обичният ми Едуар се върна триумфално от войната. Качих се на покрива на Лувъра, палещ в зноя на късното лято, и при вида на военната колона, виеща се по градските улици, затичах надолу към дворцовата порта.

Без бижута и зле избръснат, Едуар яздеше с мъжествена елегантност начело на войската си. Раменете му бяха мускулести, а лицето – загоряло от слънцето. Очите му, видели да умират стотици, бяха по-сурови. Щом ме забеляза обаче, се усмихна лъчезарно както преди. Скочи от седлото и се втурна към мен, а аз – към него.

– Не забравих обещанието си, мамо – каза ми той.

Прегърнахме се крепко; вдишах мирис на слънце и засъхнала пот.

– Воните – засмях се.

На другата вечер организирахме прием в негова чест в Монсо. Балната зала в замъка бе препълнена до пръсване с мъже и жени, окичени с бижута. За да утоляват жаждата им, три фонтана изливаха шампанско. Бях наела певци, музиканти, танцьори и сто девойки, облечени като феи. За да не подклаждам завистта на краля, бях уредила Шарл да се появи величествено, предизвестен от тромпети и глашатаи. Популярен поет го приветства като "велик победител, възцарил мир във Франция" и изрецитира ода в прослава на кралската мъдрост, благодарение на която се радваме на настоящото благоденствие.

Шарл го изслуша, въздишайки отвратен. Когато поетът приключи, той му се озъби:

– Спестете си красивите думи за брат ми.

Не след дълго глашатаите оповестиха появата на херцога, генерал-лейтенант на Франция. Едуар влезе – преобразен от изморен войник в изискан благородник в бледосиньо кадифе, украсено с дантела, с грижливо накъдрена коса и дебели масури, вчесани назад, за да не закриват тежките диамантени обеци, увиснали от ушите му.