Островът на скъпоценностите
- Автор: Май Карл
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Островът на скъпоценностите». Краткое содержание книги:
— От Кунц! — отвърна Фрея много решително.
— От едноокия лицемер — извика Ванка възбудено.
— От предателя и бунтаря! — изпуфтя Цила. Майорът се ухили.
— Моят стар Кунц — лицемер, предател и бунтар? Това е май прекалено силно казано! Впрочем не му е времето, струва ми се, да бъде споменаван в случая неговият недъг. Той си изгуби окото в служба на родината и до моята страна. Какво всъщност е извършил, та сте се събрали тук, за да се оплачете вкупом от него?
— Той ни измени — рече Цила.
— Предаде! — даде воля на гнева си Ванка.
— Опетни! — допълни Фрея.
— По какъв начин?
— Пред хер фон Уле.
— А-а, новият съсед?
— Да, който е толкова любезен, особено с мен.
— И толкова нежен, особено с мен.
— И толкова мил и почтителен, особено с мен.
— Тогава тоя хер фон Уле комай трябва да е истински феникс.
— И той си е такъв. Аз го попитах дали ще се задомява…
— И аз го питах.
— Аз също.
Майорът издуха един гъст облак дим и рече после видимо развеселен:
— Мога да си представя, че новият съсед много скоро е отговорил на този важен въпрос. Какво каза той?
— Ще се задомява! — изрече Фрея сияещо. Другите две го потвърдиха и Ванка поясни:
— Той, изглежда, предпочита нежните, приятни форми. Фрея направи отблъскващо движение и възрази категорично:
— Хер фон Уле е мъж с характер. Една импозантна фигура навярно ще му е по-предпочитана.
Цила поклати глава.
— И двете мнения са погрешни — заяви. — Той още завчера ми каза, че една дама е пленителна само ако нейните форми притежават една приятна пълнота. И тук той е прав! Но не това имаме да обсъждаме тук!
— Тогава говорете! — повели майорът. — Какво ви е сторил Кунц?
— Той току-що ни оскърби. Всички ние го чухме.
— Къде?
— В градината. Пред хер фон Уле. Този ще ти направи едно посещение. Поради ранния час е отишъл най-напред в парка.
— Той не е сам — допълни Ванка. — С него има един хер, когото ние не познаваме, макар лицето му да носи познати черти.
— Цивилен или военен?
— Цивилен, но има военна стойка. Определено е офицер!
— Вие говорихте с двамата?
— Не, но ги… ние ги…
— Подслушахте? — попита майорът.
— Само малко и не с преднамереност пък. Те седяха на една пейка, а ние стояхме отзад в храсталака.
— За какво си говореха?
— За разни безразлични неща. Тогава към тях се запъти Кунц, който беше полял цветята. Господата го спояха и непознатият подпита за теб и за нас.
— И тогава Кунц ви очерни? Какво каза той?
— Нарече ни с едно име, което не мога да повторя.
— Съжалявам. В такъв случай хич не е трябвало да ме безпокоите!
— Ама нали трябваше да ти кажем, за да го накажеш!
— Ако се налага да го накажа, то непременно трябва да чуя думата, която е изрекъл.
— Е, добре! Непознатият попита именно дали сестрите на хер майора са млади и тогава тоя Кунц ни нарече… стари моми!
— Ужасно! — разгневи се майорът с комичен тон.
— Да, ужасно! — рече Синята.
— Отвратително! — изтъкна Зелената.
— Чудовищно! — обади се като ехо Червената. — Ти трябва да го накажеш!
— Дявола ще накажа аз! — изхили се майорът. — Той е казал истината и ето как е невъзможно да го накажа. Впрочем много ме учудва, дето настоявате да спомена пред него тая работа, понеже ако ще трябва да го кастря, то нали ще се наложи и да кажа, че сте подслушвали двамата господа, а при това положение страшно бихте се изложили.
В този момент на вратата се почука и влезе този, за когото тъкмо бе ставало дума — слугата Кунц. За него годините като че бяха отминали без следа, гласът му си имаше прежната сила, когато доложи:
— Хер фон Уле и един непознат.
— Господи Исусе! — извика Фрея. — Та те са вече тук! Ние трябва незабавно да си вървим! Хайде, сестри!
Те изчезнаха. Майорът погледна слугата изпитателно.
— Ти изговори думата «непознат» с едно странно акцентиране. Имаше ли то някакъв особен смисъл?
— Имаше! Разбрано?
— Какъв?
— Хер фон Уле не ми каза името на другия. Но аз много добре го познавам. Той е Лудия граф. Разбрано?
— Гръм и мълния, това действително е удивително! Какво ли всъщност иска от мен? Кажи, че очаквам господата!
Кунц напусна стаята и двамата веднага влязоха. Единият беше възрастен мъж, в когото благородникът-земевладелец си личеше от пръв поглед, другият беше надхвърлил четиридесетте и имаше аристократичен, но морен външен вид. Цветът на лицето и остротата на чертите издаваха, че е живял по-бързо, отколкото можеше това да се съчетае със здравето.