Островът на скъпоценностите

«Не ми се вярва» — осведоми другият.

— Как? Така ли се одързостиха да говорят за мен тези господа? По-нататък!

— Те вече ме бяха отминали, но аз все пак ясно чух какво още каза тоя граф.

— Какво?

— Той рече: «Толкова по-добре! Ние тук навярно си имаме работа с една малка невинност, хер фон Уле, и аз съм убеден, че ще постигна целта си. Мисля да поостана тук няколко дни и чудесно да се позабавлявам.» Така се изрази Лудия граф.

— Благодаря ти, Кунц! Ще ни бъдат ли те гости?

— Да. Аз трябва да съобщя това на вашите лели и същевременно да приканя всички дами в салона.

— Аз ще дойда.

Тя се обърна, а Кунц се запъти към кухнята, където се намираха трите сестри на майора.

— Какво иска той? — заинтересува се Фрея, когато влезе.

— Нося ви една заповед от хер майора.

— На нас? Заповед? Той навярно не е с всичкия си!

— Хер Хелбиг е майор, а каквото един майор каже, то всякога е заповед. Разбрано? Та значи той ви заповядва веднага да се явите в салона.

— Защо?

— Иска да ви представи на непознатия хер.

— Кой е непознатият хер?

— Един висш офицер, който пътува из страната, за да си търси жена — отговори Кунц със злонамерено ухилване.

— Откъде го знаеш?

— Той самият ми го каза. Същевременно пита за фройлайнс и по-точно за възрастта на дамите.

— Ох! Ти какво му отговори?

— Аз казах: Фрея е на сто, Ванка на двеста, а Цила на триста години. Разбрано?

— Безсрамник…

Тя вдигна ръка, ала той беше вече вън и тръшна вратата след себе си.

— Чувал ли е някой някога такова нещо? — разгневи се Синята. — Това е нагло!… Но елате, да отидем в салона?

Те тъкмо се гласяха да напуснат кухнята, когато вратата повторно се отвори. Кунц подаде глава.

— Забравих още нещо: Двамата господа ще се хранят тук.

— Олеле, каква работа! Кунц, мили Кунц! Кой е офицерът? Как гласи името му?

— Той е един омагьосан принц!

— Баламосвай се с когото си щеш, но не с нас, всезнайко такъв!

— Сърдечно благодаря! По-късно отново съм на разположение. Разбрано?

Той тръгна, а трите дами зашумоляха наперено към салона, където Магда вече седеше до един прозорец.

— Добро утро, сърчице!

— Добро утро, детенце!

— Добро утро, миличкото ми!

С този тригласен поздрав Магда беше взета в средата им и разцелувана. Виждаше се, че момичето е любимка на всяка от тези капризни дами.

— Ти също ли чакаш непознатия офицер? — подпита Фрея.

— Да чакам? Не, скъпа лельо. Папа е пожелал да бъда в салона и ето как аз дойдох.

— Знаеш ли какво възнамерява онзи?

— Не.

— Да се жени иска!

— Ах! И за кого пък, скъпа лельо?

— Това още не е определено. Може би за леля Цила.

— Или за леля Ванка! — извика Ванка.

— Или за всички ви! — разсмя се Магда. — Кой ви каза, че иска да се жени?