Мемоарите на една гейша

На много от бляскавите партита в Гион присъстваха известни художници, писатели и актьори от театър Кабуки; такива вечери се превръщаха във вълнуващи събития. Но трябва със съжаление да ви кажа, че обикновените събирания с гейши бяха далеч по-земни. Домакинът беше, да речем, началник-отдел в малка фирма, а почетният гост — някой от доставчиците й или служител от същата фирма, когото той току-що е повишил. От време на време някоя добронамерена гейша ме поучаваше, че освен да изглеждам очарователна, задължението ми като чиракуваща е да седя кротко и да слушам разговорите с надеждата някой ден самата аз да умея да разговарям така умно. Е, повечето разговори на тези партита изобщо не ми се струваха умни. Някой от присъстващите можеше да се обърне към гейшата до него и да каже: „Времето е наистина необикновено топло, не мислиш ли?“ И тя да отвърне, да речем: „О, да, много топло!“ После започваше да играе на надпиване с него или се опитваше да накара всички мъже да пеят и скоро онзи, който й е задал въпроса за времето, беше вече твърде пиян, за да си спомня, че не се е забавлявал чак толкова добре, колкото се е надявал. За мен това винаги е било ужасно губене на време. Ако един мъж е дошъл в Гион, за да поотдъхне, и накрая се окаже въвлечен в някоя детинска игра като тази на хартия-ножица-камък… по-добре според мен да си е останал вкъщи и да си поиграе със собствените си деца или внуци, които на всичко отгоре са може би по-умни от тъповатата гейша, до която е имал нещастието да седне.

Въпреки това от време на време имах привилегията да чуя неволно някоя наистина умна гейша, а Мамеха със сигурност беше такава. Научих много от нейните разговори. Ако някой мъж й кажеше например: „Времето е топло, не мислиш ли?“, тя имаше какви ли не готови отговори. Ако той бе стар и развратен, тя можеше да му каже: „Топло ли? Сигурно така ви се струва, защото сте заобиколен от толкова много красиви жени!“ А ако той беше арогантен млад бизнесмен, който не си знае мястото, тя можеше да му нанесе изненадващ удар с думите: „Седите в компанията на половин дузина от най-добрите гейши в Гион и единствената тема, която ви идва наум, е за времето.“ Веднъж когато случайно я наблюдавах, тя коленичи до много млад мъж на не повече от деветнайсет-двайсет години. Той сигурно не би и присъствал на парти с гейши, ако баща му не беше домакинът. Съвсем естествено младият мъж не знаеше какво да каже и как да се държи в присъствието на гейши и аз съм сигурна, че нервничеше вътрешно, но се обърна смело към Мамеха и каза: „Топло, нали?“ Тя понижи глас и му отвърна следното: