Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
„В името на вероятностното чистилище на Ифни, може би сега някой най-после ще ми каже какво става!“
Изтекоха няколко мидури преди да излезе от покоите на Уер'К'кинн. Чувстваше се напълно изумен.
Надявал се бе да получи обяснение.
Сега се чудеше дали това в крайна сметка е било разумно.
„Не е ли винаги така? Боговете ни предупреждават да внимаваме с желанията си. Защото понякога се сбъдват.“
Имаше една добра новина, една лоша… и още една, която беше направо ужасяваща.
Първо го поздравиха за оцеляването му при това тежко пътуване. Новият цвят на козината му — както и новият му телесен придатък — изглеждаше нищо в сравнение с пораженията, с които се връщаха други наблюдатели. Дадоха му щедра компенсация и с това въпросът беше приключен.
Що се отнасяше до мисията, Уер'К'кинн не можеше да остане по-доволен. Камерите на Хари бяха използвали специфичната перспектива на Е-пространството, за да записват реалната вселена и бяха регистрирали прогресивно обтягане на субвакуума. Процес, който бързо наближаваше точката на разкъсване. Благодарение на дръзката му мисия, местните помощници на Уер'К'кинн знаеха почти също толкова за това явление, колкото и августейшите им началници в квадрантната централа на института.
Това бе и лошата новина.
От известно време началниците им трябва да бяха знаели какво става. И все пак бяха обявили извънредно положение чак в последния момент. Дори и сега успокояваха страховете на обществото.
— Възможно ли е да е някакъв заговор? — попита шимът. Сепията размаха няколко от пипалата си.
— Ако е така, наблюдател Хармс, в този заговор участват най-високопоставените ръководители на всички големи институти, както и повечето по-стари раси. Всъщност, след като вече разполагахме с нови факти, моите помощници успяха да осъществят по-добра инфовръзка с каззкаркския клон на Великата библиотека и разкриха нещо толкова удивително, че останахме поразени.
Хари мъчително преглътна.
— Какво?
— Очевидно такива събития не се случват за пръв път! По-бледа версия на същите явления била наблюдавана преди около сто и петдесет милиона години, когато окончателно или временно престанали да функционират седемдесет процента от точките на прехвърляне! После обществото било разтърсено от мощни социални промени и геноцидни войни. Особено тежко пострадала Галактика трета.
— Но… как е останало скрито такова нещо? Библиотеката… не би ли трябвало да е…
Уер'К'кинн махна с пипало, сякаш възражението на Хари беше наивно.
— Всъщност почти всички факти са били оповестени. Но случилото се е било завоалирано чрез преувеличаване на значението на някои събития и омаловажаване на други.
Хари се изчерви от срам под новата си козина. Тъкмо така бе постъпил и самият той, като скри истината за Дуер и Рети под купища незначителни подробности.
— Хаосът на онази епоха винаги се е отдавал на тотална междукланова война, която обаче се оказва симптом, а не причина — продължи Уер'К'кинн. — Така или иначе, всички са свикнали да смятат историческите документи за мъгляви и пълни с неясноти. Навярно именно затова едно далеч по-важно събитие — колапсът на Гронин — е привлякло толкова малко внимание.
— Кое?
— Колапсът на Гронин. Прости ми, ти си вълкон и образованието ти е недостатъчно. Но повечето галактянски ученици знаят, че приблизително преди двеста и трийсет милиона години Прародителите се завърнали в духовна форма, за да напътстват и закрилят дишащите кислород по време на една от най-тежките кризи на нашата цивилизация. Междузвездните пътувания станали почти невъзможни. Въоръжени конфликти унищожили цели планети. Оцелели съвсем малко кланове, за да възобновят цикъла на Ъплифта с ново поколение.
— Аз… — Хари се намръщи. — Струва ми се, че съм чувал за това. Не се ли смята, че вината за хаоса е на машините и зангите?
— Суеверно обяснение, което повечето приемат без да се замислят. Всъщност обаче отговорът е съвсем друг. Нещо по-грандиозно… и много по-страшно.
Това беше третата и най-тревожна новина.
— Последните катаклизми очевидно са част от природна катастрофа с такива мащаби, каквито не са били наблюдавани още от колапса на Гронин. И през следващите дури и пидури ни предстоят още по-ужасни премеждия.
— К-колко по-ужасни?