Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Те отидоха в една от дълбоките шахти на мината. Дъното на дълбокия петнайсет метра изкоп чезнеше в мрака. Мърсър слезе по стълбата. Селоме и водачът на еритрейците го последваха. Мърсър отново погледна снимките от „Медуза“и начерта две пресичащи се диагонални линии близо да южния край на шахтата.
— Това е мястото. Ако копаем бързо, може да се измъкнем живи от тази бъркотия.
Следващият въпрос на Селоме бе заглушен от шума на инструментите, които мъжете започнаха да спускат в шахтата. Мърсър съблече ризата си и застана пред един от големите компресори.
— Единственото ни спасение е там долу да няма кимберлит. Миньорите преди нас са копали като луди, но не са намерили нищо. Скалата е много по-мека от него. В противен случай планът ми няма да успее.
— Какво има под нас? Той я погледна.
— Мината на цар Соломон.
Мърсър включи компресора и камъкът се натроши веднага щом режещото острие го проби.
ДОЛИНАТА НА МЪРТВИТЕ ДЕЦА
Няколко минути след като напусна лагера, Хабте Маконен разбра, че са го забелязали и го следят, но не забави крачка, нито смени посоката, защото би предупредил преследвача. Човекът беше експерт и бурята улесняваше работата му, но Хабте не бе оцелявал толкова много години на фронтовите линии на бунта, без да стане още по-добър.
Имаше други два проблема освен факта, че не беше въоръжен, а преследвачът му по всяка вероятност имаше оръжие. Първо, планините около долината бяха стръмни и твърде опасни, за да се катери в дъжда, а в равнината нямаше къде да се скрие. Докато се отдалечаваше от мината, той се чувстваше ужасно уязвим. Вторият проблем беше, че преследването бе започнало много бързо, затова човекът зад него едва ли беше судански пазач. Бунтовниците нямаха време да организират издирване, след като Хабте бе избягал от лагера. Оставаха само снайперистите, които бяха открили огън, преди експлозивите да заровят мината. Освен това Хабте беше сигурен, че преследвачът има прибор за нощно виждане, а пък и оптическият мерник на снайпера му притежаваше подобни възможности.
Снайперистът вероятно беше израелски агент и се интересуваше от мината, но Хабте нямаше представа защо го следи. Той бе опитал да се обади на Дик Хена и говори няколко секунди, преди да осъзнае, че предварително записаният глас му казва, че връзката е лоша и да опита отново. Израелецът сигурно го бе чул. Хабте се прокле за глупостта, че не се обади по-далеч от мината. Ако искаше бързо да предупреди Хена, нямаше много време. Трябваше да се отърве от преследвача, за да се обади.
Заобикаляйки старо свлачище, Хабте видя нещо, което му подсказа идея, и се запита дали снайперистът ще му даде възможност да го направи. Да измине хиляда метра на открито, докато се прицелват в гърба му, не беше най-гениалното тактическо решение, което бе измислял, но се надяваше, че ако крачи равномерно и незаплашително и чака снайперистът да скъсява разстоянието на всеки няколко минути, може да успее.
Старата сондажна кула се извисявяше самотно сред откритото пространство, а бараките до нея представляваха тъмни сенки в нощта. Мълнии осветяваха зловещото място на всеки няколко секунди, очертавайки силуета на кулата, която някога бе изтегляла работници и руда без стойност от разработената от италианците мина. Небрежно, сякаш се разхождаше, Хабте се отклони от хълмовете и тръгна към сондажната кула. Очакваше куршум в гърба, но когато не го получи след първите четирийсет метра, спря, за да позволи на снайпериста да се премести на по-удобна позиция за стрелба.
Мината беше далеч от постройките и лагерите и ако искаше, израелецът можеше да обездвижи Хабте с няколко добре премерени изстрела и да се приближи да го разпита. Еритреецът залагаше точно на това — че снайперистът се интересува повече от намеренията му, отколкото от смъртта му. Хабте продължи да върви бавно, сякаш бурята не го притесняваше. Стори му се, че снайперистът се премести по хълма. Търкалящите се камъчета издадоха позицията му и факта, че се приближава.
И после Хабте изведнъж се сети за нещо и побегна с всички сили, като се задъха от цигарите. Край него изс-вистя куршум, който рикошира в земята вдясно. Изстрелът бе предизвикан от отчаяние и беше неточен, защото снайперистът не бе видял Хабте в мерника. В следващия миг еритреецът осъзна, че внезапните мълнии трябва да са заслепили убиеца, ако е гледал през усилващо светлината устройство. Стрелецът не можеше да използва нито мерник, нито прибора за нощно виждане, когато имаше светлина! Израелецът беше въоръжен, но природното явление бе изравнило силите.
Хабте влезе в бараката, в която се бяха подслонили, когато пристигнаха в долината. Разполагаше само с няколко минути, докато преследвачът стигнеше до полуразрушената постройка, и се нуждаеше от тях, за да осъществи плана си. Той се съблече, хвърли мокрите си дрехи на пода и излезе. Макар че черната му кожа блестеше в дъжда, Хабте беше невидим.