Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Мърсър! — извика Селоме.
Експлозията бе отслабила стените на древната шахта, от която започнаха да се откъртват огромни плочи. На стените се появиха пукнатини. Мърсър се замисли дали да не зарежат багера, но сейфът с диамантите в кофата му трябваше за примамка. В тунела връхлитаха парчета скали със скоростта на куршуми и го задръстваха.
Багерът се движи още двеста метра, преследван от прииждащата вълна от отломки. Моторът отново започна да прекъсва и Мърсър раздвижи устни в безмълвна молитва да продължи да работи.
След няколко секунди грохотът от падащи камъни утихна. Мърсър се обърна. Свличането бе спряло, макар че земните пластове още се разместваха, докато планината улягаше.
Мърсър изключи двигателя и настъпи тишина. Двамата със Селоме се бяха задъхали от изпълнения с прахоляк въздух.
Лампите в тунела се поклащаха в ритъма на предизвиканото от човешка ръка земетресение. Няколко крушки се бяха строшили в тавана и пространството под тях беше тъмно. Зад багера имаше непроходима купчина от камъни. Тунелът беше затворен.
— Какво беше всичко това, по дяволите? — Селоме се закашля, изумена от ожесточеността на лавината.
— Нашето гробище — отговори Мърсър, необезпокоен от разрухата около тях.
ДОЛИНАТА НА МЪРТВИТЕ ДЕЦА
Йосиф не можа да повярва на очите си, когато планината под него изведнъж започна да се свлича неконтролируемо. Той се намираше на четиристотин метра, високо в хълмовете, обграждащи долината, и наблюдаваше лагера с прибор за нощно виждане. Въпреки че приборът показваше само оттенъци на зеленото, гледката беше невероятна.
Видя как човекът му действа със снайпера. Дългият заглушител компенсираше издайническите следи от куршумите, а смъртоносното оръжие стреляше безпогрешно. После неочаквано хълмът изригна от многобройни експлозии в земята. Снайперистът бе заварен неподготвен и бързо изчезна във вихрушката от отломки, погълнат от лавината. Йосиф не видя дали Селоме Нагаст и Филип Мърсър са успели да влязат в тунела. Вероятно бяха смазани под тонове скали и пръст.
Той се обади по радиопредавателя на другия екип и изказа предположението, че мината е атакувана. Двамата мъже отговориха, че в техния сектор не става нищо.
Щом не беше атака, Йосиф нямаше представа какво се е случило. Той бе наблюдавал бягството на Мърсър от опасаното с бодлива тел заграждение и го видя как се промъква крадешком в лагера и сетне освобождава Селоме. Стремителното им влизане в мината с малкия багер беше изумително. Йосиф не разбираше защо не се опитаха да избягат от долината. И после се появи лавината. Експлозиите вероятно бяха предизвикани от капани с бомби, задействащи се с опънато по земята въже, поставени, за да предотвратят влизането на външни лица в мината. Не можеше да има друго обяснение.
И в следващия миг го осени прозрението. Древната мина беше затворена от свличането! Йосиф се вторачи в купчините камъни и пръст, които блокираха входа, и онемя от почуда. Цялата работа по откриването на мината беше пропиляна и за това можеше да бъде виновен единствено Филип Мърсър. Йосиф се замоли американецът да е премазан от скалите. Мърсър бе унищожил шанса му някога да намери свещения кивот, в който Мойсей бе занесъл Божието слово в Израил.
Екипът му бе наблюдавал мината, откакто техниката бе пристигнала от запад, скоро последвана от стотина бежанци. Бяха открили долината от самолета, който наеха в Асмара, използвайки картата, дадена му от равина Ядид. Приземиха се трийсет километра по-нататък и само за един ден се придвижиха до мината и заеха наблюдателни постове, откъдето гледаха денонощно през последните няколко седмици.
През цялото това време никой не видя нещо, което поне бегло да прилича на кивота, и Йосиф предположи, че предметът още е заровен в земята. Миньорите имаха по-голям шанс да го намерят от командосите, затова Йосиф смяташе да нападне лагера, когато откриеха кивота и го извадеха от шахтата. Отличната подготовка на екипа му щеше да им гарантира малко неприятности при открадването на кивота.
Но нещата в Израел бяха променили плановете му.
По време на последния му разговор с Левин министърът на отбраната каза, че агентите му в Израел не са успели да намерят Хари Уайт. Беше изключително важно да открият кивота, преди Уайт да бъде разпитан, инак операцията щеше да бъде провалена. Засега разузнавателната общност не бе съобщила нищо тревожно, но и двамата знаеха, че след като старецът разкаже историята си, ще бъде само въпрос на време разследването да разобличи Левин. Министърът заповяда на Йосиф и хората му да превземат мината и да намерят кивота. Йосиф забеляза силното му отчаяние.