Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Мъжете, които разчистваха входа на мината, чуха и едновременно усетиха още една експлозия дълбоко в земята. В последвалата тишина Джанели попита Джопи Хофмиър дали знае какъв е произходът на подземния взрив. Южноафриканецът нямаше отговор и вместо да разсъждава, каквото изглежда беше желанието на Джанели, накара екипите да продължат работата си. След четирийсет минути входът бе разчистен достатъчно, за да може човек да се провре през отвора.
Хофмиър влезе пръв и освети прохода с мощно фенерче. Джанели изпълзя след него и двамата се вторачиха в черния тунел. Джопи огледа стените и тавана, търсейки нови пукнатини в скалата. На всеки няколко крачки той почукваше камъка с чукчето си и се ослушваше за глух звук, който би показал кухо място. За разлика от него Джанели гледаше тъмата пред тях и мислеше дали ще си възвърне диамантите.
— Сигурно са се опитали да взривят сейфа. Това чухме — каза той. — Мърсър предупреди за използването на експлозиви без предпазни мрежи под свода, затова не може да е било друго.
Лъчите на фенерчетата проникнаха само на няколко метра в задушаващата завеса от прахоляк, примесен с химичната смрад на експлозиви. Засега тунелът беше чист. Всичко изглеждаше на мястото си.
Хофмиър пръв забеляза нещо нередно, когато изчисли, че са само на около шейсет метра от шахтата. Камъни блокираха пътя от пода до тавана, но свлачището не беше така плътно като първото. Скалата се ронеше само при потропване с крак. Хофмиър извади няколко парчета от купчината, но нищо не падна отгоре.
— Какво е това? — попита Джанели.
— Нямам представа, но ако Мърсър мисли, че ни е спрял за дълго, явно се е побъркал — изсмя се подигравателно Джопи. — За нула време ще махнем от пътя тези камъни и ще стигнем до шахтата.
— Сигурен ли си?
— Да. Таванът изглежда стабилен, но за всеки случай ще го подпрем, докато разчистваме купчината. — Хофмиър приключи с огледа на отломките и се обърна към работодателя си. Джанели му бе обещал премия веднага щом намереха диамантите, затова южноафриканецът изгаряше от нетърпение да влезе в мината. — Чувал съм за Мърсър от минно-геоложките списания и от познати в Южна Африка и очаквах много повече от него. Блокирането на тунела по този начин е детска игра. Не знам какво иска да направи, но всичко това започва да ми писва.
— Когато го спипаме, ще му се иска да бе умрял в свлачището.
Входът на главния тунел беше разчистен и Хофмиър заповяда на еритрейците да махнат отломките. Експлозивите бяха разтрошили скалите и работниците бързо се строиха в редица, за да изнасят навън камъните. Работата продължи два часа заради разстоянието до повърхността и защото Хофмиър използва специално направени подпори за тавана.
Джанели стоеше до южноафриканеца, докато си пробиваха път към шахтата. С пистолет в ръка, Хофмиър подаде глава в пещерата и дълго мълча.
— Е? — задъхано попита Джанели.
Джопи не отговори. Той каза на двама работници да разчистят последните отломки и се провря в сводестата пещера. Окуражен от действията му, Джанели го последва. Двамата застанаха на скалния перваз над древната мина. Прожекторите още светеха ярко, захранвани от мощните батерии, защото генераторите не работеха. Те бяха разбити и частите им бяха разпръснати около тях в локви от машинно масло. Компресорите бяха наредени до генераторите. И те бяха строшени.
В пещерата нямаше нищо друго, освен унищожената техника.
— Всичко е счупено — каза Джанели, без да може да повярва на очите си.
Челюстта на Хофмиър беше увиснала от почуда. На лицето му бе изписана недоверчивост. Нямаше и следа от Мърсър, еритрейските миньори и суданските пазачи. Неизвестно как Мърсър бе направил така, че всички да изчезнат.
На отсрещната стена, написано с ярка жълта боя с големи букви, имаше съобщение от четири думи, несъмнено измислено от Филип Мърсър. По гърба на Хофмиър и особено на Джанели полазиха ледени тръпки. И двамата имаха чувството, че написаното е истина.
МИНАТА
Час преди Джанели да влезе в шахтата и да се натъкне на изкуствено предизвиканото свлачище, работната галерия на мината изглеждаше съвсем различна. Машините бръмчаха и тракаха. Шумът им отекваше под сводестия покрив и заглушаваше виковете и ругатните на еритрейските работници. Кипеше трескава дейност, докато се опитваха да спазят почти невъзможния срок, поставен от Мърсър. Мъжете разбиваха скалата и къртеха камъни, пробивайки дупки с размерите на човек, наклонени под ъгъл от главната шахта, както им бе обяснил Мърсър.