Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Отначало Левин искаше кивота, за да осигури изборната си победа за министър-председател, но сега може би му трябваше, за да се измъкне от съдебно преследване. Той обеща на Йосиф, че може да разчита на подкрепата на хеликоптер „СН — 53 Супер Сталиън“, който беше в готовност. На Левин му бяха необходими само двайсет и четири часа предизвестие, за да изпрати хеликоптера и самолет цистерна за презареждане във въздуха.
Потискайки чувствата си, Йосиф продължи да наблюдава лагера и видя, че двамата бели водачи на експедицията овладяват хаоса. Той предположи, че единият е Джанкарло Джанели, а по-едрият мъж с него е минен инженер. Не чуваше гласовете им, но жестовете и скоростта, с която се изпълняваха заповедите, показваха пълен контрол. За няколко минути до свлачището бяха донесени още прожектори, а големият булдозер заработи и фаровете му пронизаха нощта. Механичното гребло започна да разчиства отломките.
Някои от въоръжените суданци се втурнаха в мрака и Йосиф предположи, че гонят неколцината еритрейци, избягали от загражденията след Мърсър и Селоме. Само двайсет минути след бедствието бяха разчистени почти една четвърт от камъните. Йосиф се изуми от експедитивността, с която белите мъже командваха работниците.
Вероятно имаше надежда. След няколко часа шахтата щеше да бъде отворена. Това означаваше, че по-късно Йосиф и хората му можеха да се промъкнат и да потърсят наградата си. В работата се включиха още еритрейци, които се изкатериха с лопати и кирки по купчините камъни и кал.
Йосиф лежеше в малка падина между скалите. Дъждът се лееше безмилостно, превръщайки горния слой на почвата в хлъзгава маса, стичаща се надолу по склона. Беше му неприятно, че кивотът ще стане поредният политически инструмент и свещеният предмет ще бъде опет-нен от начина на намирането му. Но стига да бъдеше върнат на народа на Израел, Йосиф се чувстваше оправдан. Сега, когато Левин беше притиснат в ъгъла, съдбата на легендарната реликва можеше да означава или затвор, или свобода за всички тях.
Някакъв звук привлече вниманието му. Някой се движеше в планината, за да избяга от лагера. Йосиф помисли, че е някой от еритрейските бежанци, и се сви по-навътре в скалната вдлъбнатина. Ако еритреец или някой от въоръжените пазачи го откриеше, Йосиф щеше да го убие, без да се колебае. Не го ли забележеха, нямаше да ги закача.
Той се опита да не мисли за шума и отново насочи вниманието си към мината, когато някакъв глас го обезпокои. Йосиф реши, че еритреецът може би не е сам, и се приготви да се обърне и да продължи да наблюдава, когато осъзна, че чува само един глас. На мъж, който говори по телефон.
На английски.
В МИНАТА
Веднага щом земята престана да се тресе, Мърсър строши крушките, останали да светят, с приклада на автомата на Селоме. Тя не забелязваше странното му държане, а гледаше надолу в тунела. Очите й бяха замъглени от тъга. За втори път виждаше вътрешността на мината и мислеше за хората, които я бяха направили. Знаеше, че е изкопана от роби, деца, принуждавани да работят, докато умрат, но въпреки това мината представляваше осезаема част от историята на народа й, а като еврейка съзнаваше колко малко доказателства бяха останали за религията й.
— Селоме? — извика Мърсър.
— Какво?
— Съвземи се. Пазачите долу в шахтата ще дойдат да видят какво става и трябва да сме готови. — Той се приближи до нея в мрака, хвана окуражително ръката й и й даде малкото фенерче с форма на писалка, което държеше в чантата си. — Вземи това. Щом стисна ръката ти, искам да го запалиш и да осветиш тунела.
Проходът беше дълъг четири километра и суданските пазачи веднага изпратиха човек да види какво е станало. Мърсър чу предпазливи стъпки, докато бунтовникът се приближаваше, прекосявайки тъмната част на тунела, където двамата със Селоме чакаха. Когато прецени, че суданецът е на двайсетина крачки и върви, опипвайки стената като слепец, Мърсър леко стисна пръстите на Селоме.
Малкото фенерче не беше мощно, но след непрогледния мрак лъчът му блесна ослепително. Бунтовникът спря и се вторачи в светлината. Мърсър видя въоръжения пазач и натисна спусъка.
— Единият е елиминиран. Остават още четирима. Джанели използваше десет суданци, за да пазят всяка шахта, но броят им бе намален на пет, защото нямаше неприятности от страна на работниците. Мърсър даде автомата на бунтовника на Селоме и тръгна към сводестата пещера.
— Как ще се измъкнем оттук, Мърсър? Хиляди тонове камъни блокират изхода. — Селоме не го познаваше достатъчно добре, за да оцени налудничавите му планове, затова в гласа й прозвуча паника.