Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Израелският снайперист може и да бе получил най-добрата военна подготовка в света, но нямаше богат опит като Хабте. Докато вървеше безшумно към сондажната кула, еритреецът чувстваше, че шансовете се изравняват. Едно от нещата, които бе запазило живота му през годините на борба срещу етиопците, беше разбирането на човешката природа. Той знаеше какво ще направят другите, много преди самите те да са го осъзнали.
Хабте скочи върху една от подпорите на сондажната кула и се изкатери три метра, без да спира или да обръща внимание на драскотините и охлузванията на кожата си. Той сложи сателитния телефон между две пречки и се вкопчи в металната структура. Съмняваше се, че израелецът е разглеждал мината, и беше сигурен, че снайперистът няма да устои на желанието си да надникне в шахтата.
Стрелецът носеше снайпера си, бе преметнал през рамо картечен пистолет „Узи“и вървеше бавно. Приборът за нощно виждане беше на главата му. Беше облечен в камуфлажни дрехи, направени от стотици съшити парчета плат, които от разстояние приличаха на безвреден храст. Като се имаше предвид дъждът, който бе намокрил дрехите му, Хабте изчисли, че израелецът носи петнайсет килограма товар и движенията му се затруднени.
Мълния разряза небето и стрелецът се хвърли на земята и запълзя към бараката. Подозренията на Хабте се потвърдиха. Движенията на мъжа бяха бавни. Израелецът сложи за миг на очите си прибора за нощно виждане и огледа лагера, после го махна. Той се вторачи в сондажната кула, но не забеляза Хабте.
Снайперистът изглеждаше по-заинтригуван от шахтата, където беше най-логично жертвата му да се крие, и се приближи, за да я разгледа по-отблизо. Хабте пресметна, че трябва да чака само няколко секунди, преди да скочи върху преследвача.
Звукът беше пронизителен и толкова неуместен, че преди да реагира, Хабте изчака да го чуе отново. Сателитният телефон щеше да иззвъни за трети път, когато еритреецът непохватно посегна да го грабне и го събори. Израелецът също се стресна, но в движенията му липсваше непохватност. Той се претърколи по гръб, вдигна картечния пистолет „Узи“и когато телефонът отново иззвъня, се прицели. Реакциите му бяха инстинктивни.
Мъжът изстреля една четвърт от пълнителя. Куршумите рикошираха в стоманеното скеле.
Но той се целеше в падащия телефон, а не в тъмната фигура, спотайваща се в мрака горе. Хабте скочи от кулата и се приземи на няколко метра от мястото, където лежеше израелецът. Снайперистът се обърна, за да насочи картечния пистолет към приближаващия се силует, но се забави. Хабте се хвърли върху него и блъсна оръжието му. Потокът от деветмилиметровите куршуми се насочи към небето.
Телефонът не се беше счупил и отново иззвъня.
Хабте и израелецът се сборичкаха, но еритреецът имаше предимство, защото мократа му кожа не позволяваше да го хванат здраво. Сграбчи стрелеца за дрехите, разтърси го и блъсна главата му в калта. Израелецът се опита да увие крак около глезена му, но петата му се плъзна по хлъзгавата кожа на Хабте. Но еритреецът все още не можеше да го хване добре и да го удави, като натисне лицето му в локвата. Двамата продължиха да се бият, преплели ръце и крака.
Ситуацията се промени, когато снайперистът сграбчи гениталиите на Хабте и ги стисна с всичка сила. Хабте изрева от болка и изви тяло в опит да се освободи, но израелецът упорито се бе вкопчил в него. Еритреецът успя да измъкне едната си ръка, уви пръсти около гърлото му и го удари с глава, като разби зъбите му. От устата на стрелеца потече кръв. Задушавайки се в собствената си кръв и с почти прекършен гръклян, той започна да се дави и пусна Хабте.
Еритреецът продължи да го души дълго след като снайперистът престана да се съпротивлява, и спря едва когато усети, че животът е напуснал тялото. Хабте се вторачи в лицето и го позна. Това беше шофьорът на колата, паркирана пред хотел „Амбасойра“, когато суданците и израелците се сблъскаха в стаята на Мърсър. Хабте искаше в калта да лежи мъртъв водачът на екипа им, но явно трябваше да почака.
Звънът на телефона го стресна и той с мъка се изправи и го намери. Сателитният телефон бе паднал на два-три сантиметра от шахтата.
Хабте го отвори и натисна копчето, за да приеме разговора. Гласът му излизаше едва-едва.
— Ало, свързахте се с телефона на Филип Мърсър. Той е погребан жив. Мога ли да направя нещо за вас? Казвам се Хабте Маконен.