Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Не се тревожи. Когато приключим, в този тунел ще има още хиляда тона.
Мърсър разбиваше лампите, докато вървяха към работната шахта, за да елиминира възможността да бъдат осветени в гръб. След като двайсет минути се придвижваха безшумно, те стигнаха до място, намиращо се на десетина метра от пещерата. Още никой не бе дошъл да види какво се е случило с другаря им или с входа на мината.
— По дяволите — огорчено изруга Мърсър. — Те са подисциплинирани, отколкото мислех. Надявах се да хвана още един в тунела.
Както обикновено, шахтата беше добре осветена. Вътре отекваше бръмченето на генераторите, което вероятно бе заглушило изстрела на Мърсър. Но машините не работеха. Еритрейците се бяха подпрели на пневматичните компресори, а пазачите озадачено се споглеждаха. Работата бе спряла, докато чакаха да видят какво ще се случи. Минният инженер от Южна Африка беше единственият, който не бе стъписан от бедствието. Той осветяваше свода с един от халогенните прожектори и проверяваше дали е повреден от експлозиите и свличането на земните пластове.
— Срутването беше голямо — прошепна Мърсър, — но Джанели ще ги накара бързо да го разчистят. Ще имаме много повече работа.
— Какво ще правим?
— Трябва да обездвижим останалите пазачи и после ще изчезнем.
— Какво искаш да кажеш?
— Ще направя така, че всички в тази пещера да изчезнат. — Той видя озадаченото й изражение и се усмихна. — Не вярваш ли в магии?
Мъжете пред затрупания вход на мината работеха трескаво в дъжда, подтиквани от грубите закани на суданците и язвителните забележки на Джопи Хофмиър и Джан-карло Джанели. Италианецът беше обезумял, крещеше на всички и тропаше с крак като разглезено дете. Вече бе разбрал какво се е случило. Мърсър бе избягал. В лагера бяха останали само няколко от по-немощните жени. В заграждението на мъжете имаше два трупа, а десетина еритрейци бяха изчезнали в бушуващата буря. Джанели имаше чувството, че Мърсър е използвал лавината за отвличане на вниманието, за да ги принуди да разчистват входа на мината, докато избяга. Но Джанели все още имаше достатъчно хора, които да заловят бегълците и да разчистят свлачището.
Всъщност Мърсър не го бе отклонил много от плана му. Хофмиър увери индустриалеца, че скоро ще отвори тунела. Хората вътре сигурно не бяха пострадали и Дю Тойт вероятно ги бе накарал да продължат работата, убеден, че другарите му ще ги спасят.
— Обзалагам се, че няма да загубим повече от няколко часа — каза Джопи. — А и Мърсър няма да се измъкне от шахтата. Освен двамата пазачи, които уби, и малко неприятности, не ни е нанесъл никакви щети.
— В сейфа, който копелето зарови в шахтата, имаше две хиляди карата нешлифовани диаманти и цялата операция ще отиде на вятъра, ако не ги намерим. Бих нарекъл това голяма неприятност.
— Господин Джанели, сейфът сигурно е заровен на около метър в тунела. Пазачът на входа на мината каза, че точно преди свличането двигателят на багера се е повредил.
— Дано да е така! — От устата на Джанели се разхвърчаха слюнки. — Сателитният телефон на Мърсър е изчезнал и това означава, че правителството скоро ще научи за нас. Диамантите ми трябват. Все още имаме време, но не много.
Мъжете и машините продължаваха да разчистват входа на мината. Джанели смяташе, че тунелът ще бъде отворен след два часа, а може би и по-малко. Един от южноафриканските миньори предложи идеята да използват силната струя на помпите, за да отмият пръстта и по-малките камъни.
„Да, може би в края на краищата ще успея“ — помисли Джанели, докато наблюдаваше работата. Надяваше се, че Мърсър е жив, за да може да го гледа как умира бавно. Тази мисъл му достави мрачно удоволствие.
Мърсър нямаше добър план за елиминирането на четиримата други суданци, които пазеха тунела. Искаше да избегне престрелка, защото със Селоме имаха само два автомата и малко количество амуниции. Докато чакаше да го осени прозрение, провидението му помогна. Дю Тойт, белият миньор, тръгна към изхода на шахтата, за да види какво става, и едва не се блъсна в Мърсър и Селоме.
Селоме разбра намеренията на Мърсър и прекоси тунела, за да попречи на Дю Тойт да побегне. Южноафриканецът вървеше между тях и гледаше напред, където фенерчето му осветяваше мрака. Мърсър излезе от скривалището си и насочи автомата си към слабините на Дю Тойт.
Южноафриканецът вдигна ръце толкова бързо, че кокалчетата на пръстите му се охлузиха в ниския таван. Селоме се приближи зад гърба му.
— Умно решение — тихо каза Мърсър. — А сега, ще се върнем в шахтата и ще видим дали ще успееш да убедиш бунтовниците да се предадат. Кимни, ако мислиш, че идеята е добра.