Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Дю Тойт закима трескаво, без да откъсва очи от дулото на насочения към гениталиите му автомат.
— Хубаво, защото ако не си убедителен, ще умреш пръв.
Държейки Дю Тойт за яката на ризата, Мърсър се наведе над отвора на шахтата и изкрещя. Четиримата суданци насочиха оръжията си към двамата мъже, които стояха над главите им, но не стреляха. Селоме безшумно излезе напред, за да държи на мушка пазачите с автомата си.
— Хвърлете оръжията! — извика тя на еритрейски и суданците се подчиниха.
Еритрейците, които се намираха най-близо до пазачите, взеха автоматите им.
Само допреди няколко години мнозина от тях бяха борци за свобода и боравеха с лекота с оръжия. Те принудиха суданците да паднат на колене и попитаха Селоме дали може да ги убият.
— Не. Амунициите ще ни трябват, а и тези кучета може да се окажат ценни, когато се измъкнем оттук. — Тя погледна Мърсър и повтори на английски какво бе казала. — Не мисля, че ги искаш мъртви.
— Правилно. — Мърсър пусна Дю Тойт, отиде до отсрещната страна на мината и седна на масата, събаряйки с един замах на земята пробите от скалите и миньорските инструменти. — Смятам, че имаме три часа, преди Джанели да отвори шахтата, затова трябва отново да блокираме пътя му. И после ни предстои сериозна миньорска дейност.
— Какъв е планът ти? — Селоме се приближи до него.
— Първо ще изпратя няколко души да донесат сейфа. Сетне трябва да разрушим още от покрива на тунела, близо до мястото, където стига до шахтата. Тук има достатъчно експлозиви за тази цел.
— Не каза ли на Хофмиър, че експлозивите трябва да се взривяват далеч от пещерата, за да не бъде разрушен сводът?
— Хофмиър може да е миньор, но не е геолог — усмихна се Мърсър. — Сводът е тук от милиарди години и се намира близо до някои от най-активните разломи в света. Щом земетресенията не са го съборили досега, ще е нужна ядрена експлозия, за да рухне.
— Ще запушим отново тунела. Предполагам, че това е достатъчно, за да забавим още Джанели.
— Точно така.
— И какво ще правим, докато той копае?
— Нали ти казах? Ще изчезнем. — Мърсър извади от чантата си снимките от „Медуза“, разгъна ги внимателно и когато намери онази, която търсеше, я показа на Селоме.
Тя се вторачи в неразбираемата плетеница от линии, спирали и точки.
— Съжалявам, но не разбирам нищо.
— След малко ще ти обясня, но първо трябва да накараме тези мъже да работят. Ще се разделим на два екипа и ще трябва да ми превеждаш, освен ако някой друг тук не говори английски.
Двайсет минути по-късно Мърсър бе наредил десет мъже в тунела. Бе отбелязал с флуоресцентен спрей местата, където искаше да пробият дупки в тавана, и бе приспособил парче тел, за да измерва дълбочината. В трийсетметровия отрязък от тунела имаше трийсетина яркооранжеви петна. Докато Селоме превеждаше, той обясни, че иска половината дупки да бъдат пробити право нагоре, а останалите под ъгъл. Наклонът на дупките щеше да насочи силата на експлозивите в тях под не толкова разрушителен ъгъл. Дълбочината не трябваше да бъде по-голяма от дължината на парчето тел. Когато бъдеха пробити първите петнайсет дупки, Мърсър щеше да постави вътре експлозиви, които да разрушат секция от тавана.
Той наблюдава няколко минути, за да се увери, че мъжете са разбрали какво иска, и остана доволен, като видя колко професионално боравят с компресорите. Водата от резервоара мокреше режещите остриета. От тавана се посипаха камъни и пръст.
Мърсър остави хората да работят и се върна при масата със снимките от „Медуза“. Селоме бе сложила храна и вода и той яде, докато разглеждаше една от тях. Селоме го наблюдаваше, но той не й обръщаше внимание. Лицето му беше съсредоточено и когато вдигна глава, погледът му беше изпитателен, а изражението сериозно.
Без да има подходящи уреди и инструменти, Мърсър си бе поставил почти невъзможна задача. Отговорността му тежеше. Трябваше му хитрина, с която да забави Джанели. Знаеше, че има шанс да отворят тунела до края. Но дори италианецът да се бе отказал от диамантите, които Мърсър бе откраднал, нямаше да има достатъчно гориво за компресорите и експлозиви, за да си пробият път навън и да излязат. Мърсър съзнателно ги бе погребал живи и ако продължеше с плана си, можеше да останат там и всички да загинат.
Селоме докосна ръката му и той я погледна в очите.
— Каквото и да правиш, имам ти доверие — каза тя.
— Този път мисля, че това няма да е достатъчно — отговори Мърсър, стана и направи знак на групата миньори, които чакаха инструкции.