Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
На входа на тунела работата не беше толкова трескава, но беше също така шумна. Миньорите продължаваха да пробиват дълбоки три метра дупки в тавана. Мърсър бе отишъл при тях и поставяше експлозиви. Селоме му помагаше, като му подаваше цилиндрите с пластичен взрив от количката, която бяха докарали в шахтата.
— Ще ми обясниш ли най-после какво става? — попита тя.
Мърсър не отмести поглед от експлозива, който поставяше.
— Да. Това свлачище ще ни спечели още няколко часа, докато Джанели стигне до нас.
— Вече ми го каза. Освен това щеше да направиш така, че всички да изчезнем. Какво имаше предвид?
— Забеляза ли някакво несъответствие между мината, която описа отец Ефраим, и този тунел тук?
Селоме поклати глава.
— Той каза, че мината на цар Соломон е изкопана от деца, които са работили като роби — продължи Мърсър.
— Да.
— Тогава ми обясни защо е трябвало децата да изкопаят този тунел толкова широк и висок? Освен това как са могли да го изкопаят право до залежите с кимберлит? Шансът е едно на милиард.
— Нямам представа. — Беше ясно, че тя не е мислила по тези въпроси.
— Този тунел е изкопан, след като кимберлитът е бил открит, за да бъде по-лесно изваждането на рудата. Размерите са за възрастни хора, а не за деца. Изкопан е така, че двама мъже, носещи кошове с руда, да могат да се разминат спокойно. Кимберлитът вече е бил намерен чрез друга серия от тунели, изкопани под този, и това е мината, описана в „Срамът на царете“.
— Боже мой — възкликна Селоме. — Била е пред очите ми през цялото време, а аз не съм я видяла.
— С това си изкарвам прехраната. Този пряк тунел е бил изкопан накрая, когато е станало ясно, че мината е богата на диамантени залежи.
— Тогава другият екип копае там, където мислиш, че двете мини се пресичат? Открил си местоположението по сателитните снимки?
— Да. В края на краищата се оказа, че снимките от „Медуза“ имат стойност. Когато за пръв път ги видях във Вашингтон, забелязах на някои от тях бели линии и предположих, че са или деформации, или жили от компактен минерал, които са изпратили обратно силно ехо към позитронния приемник. Но когато дойдох тук, разбрах, че представляват кухини в земята, тунели като този.
— И си открил път към повърхността?
— Ами, не съвсем. Не забравяй, че снимките са неясни. Това е просто догадка. Но въпреки всичко мисля, че мястото, където копаят мъжете, ще ни отведе към по-старите тунели, за които ни разказа отец Ефраим.
— Не казвам, че не ти вярвам, но ако не е така?
— Тогава Джанели ще влезе в мината и ще застреля всеки, когото види. — Мърсър сви рамене. — Благодарение на мен стигнахме дотук, нали? Надявам се, че късметът няма да ни изостави.
Той сложи и последния експлозив и те взривиха скалата. Всеки участва в импровизираното гласуване дали да се предадат на Джанели, или да се опитат да намерят изход от мината. Мърсър чувстваше, че им дължи това. Обясни им за срутванията и другите опасности, но вотът беше единодушен да затворят отново мината.
Когато блокираха тунела, Мърсър ги премести в шахтата, където още един час пробиваха дупки. Мърсър работеше с един от компресорите, когато режещото острие стигна до празно пространство и инструментът хлътна в скалата. Развълнуван, но без да се осмелява да се надява твърде много, той извади компресора, премести го няколко сантиметра по-нататък и проби друга дупка. Част от пода се срути и пред се отвори черна бездна, която не бе виждала светлина от три хиляди години. Ликуващият му вик стресна останалите и всички се събраха около него, изтръпвайки от зловонната миризма на разложение, която изригна от недрата на земята.
Мърсър изключи компресора и направи знак на мъжа горе да спре генераторите. След няколко минути еритрейците погледнаха в мрака и шахтата се изпълни с развълнувани гласове.
— Ти успя — извика Селоме и прегърна Мърсър. Страстната им целувка предизвика одобрителните възгласи на работниците и доволната усмивка на Мърсър.
— Малко е рано за шампанско — предупреди я той. — Забравих за нещо и може би вече е късно. Пещерната болест.
— Пещерна болест? Какво е това?
— Криптокок. Гъбички, които живеят в затворени места като пещери и изоставени мини. Вдишаш ли ги, те се размножават в белите дробове и могат да причинят фатален менингит, ако бързо не се лекуваш. Главният тунел е безопасен, защото Хофмиър го е проветрил, преди да изпрати работниците вътре, но другата мина може да е пълна с тези неща. — Мърсър млъкна, преценявайки риска. — Вече вдишахме въздуха, излизащ от дупката, затова нямаме друг избор, освен да продължим.
— Има ли лекарство?