Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Подредени в неправилен полукръг около една открита централна площ, постройките представляваха едностайни фамилни къщи, притиснати плътно една в друга. Заемаха южната част на селото, като повечето от тях имаха поне една обща стена със съседната къща. Помежду им тук-там се виждаха тесни пътечки. Обществените сгради на селото бяха струпани в северната му част. Между двете половини се разполагаха множество най-различни постройки, разхвърляни на изток и запад. Някои от тях представляваха просто четири кола с покрив от трева над тях — нещо като навеси, използвани за хранене, готвене или изработка на оръжия и посуда. В сухо време селото потъваше в дебел слой прах, който полепваше по очите, носа и езика на обитателите му, но сега дъждът беше измил всички сгради, а хилядите следи от стъпки по земята се бяха превърнали в локви, в които се отразяваха еднообразните постройки над тях.
Жени в прости рокли от ярки платове седяха под навесите за работа и счукваха корени от тава, от които правеха плоския си хляб — основната храна на Калните. От огнищата се разнасяше сладостен аромат. Девойчета с късо подстригани коси, пригладени с лепкава кал, седяха край жените и им помагаха.
Калан почувства върху себе си свенливите им погледи. От предишните си посещения тук знаеше, че е обект на особен интерес от страна на младите момичета като пътешественик, обиколил странни места, видял всякакви неща. Жена, която всява страх и респект. По-възрастните жени приемаха привлечените им от нея погледи с разбиращо снизхождение.
От всички краища на селото заприиждаха деца, любопитни да видят що за чужденци е довела дружинката на Савидлин. Струпаха се около ловците, като започнаха да надават въодушевени крясъци, да пляскат с босите си крака в калта, пръскайки мъжете. В обикновена ситуация вниманието им би било привлечено от елена и глигана, но сега уловът оставаше на заден план, предимство имаха чужденците. Мъжете приемаха всичко това с приветливи усмивки — на малките деца тук никой никога не се караше. Щом пораснеха, те биваха подлагани на строго обучение, за да усвоят основните дейности, упражнявани от народа на Калните — да ловуват, да намират храна, запознаваха се с духовете, — но дотогава те можеха да бъдат само деца с почти неограничени възможности за игра.
Те започнаха да предлагат на мъжете огризки от храна като подкуп, за да им разкажат кои са чужденците. Мъжете се смееха, отклонявайки даровете им, за да запазят разказите си за старейшините на селото. Леко разочаровани, децата продължаваха да танцуват наоколо, тъй като това беше най-вълнуващото нещо, случило се през целия им кратък живот; нещо твърде необичайно, нещо, в което долавяха нюанси на опасност.
Шестима старейшини стояха под капещото прикритие на един от навесите в очакване Савидлин да доведе при тях чужденците. Бяха обути в панталони от еленова кожа, голи от кръста нагоре; на раменете на всеки от тях имаше наметка от кожа на койот. Макар израженията на лицата им да бяха сурови, Калан знаеше, че са по-дружелюбни, отколкото се представят. Калните никога не се усмихваха на чужденци, преди да си разменят поздрави с тях, за да не бъдат откраднати душите им.
Децата стояха настрана от техния навес, насядаха в калта, за да наблюдават как ловната дружинка ще заведе чужденците при старейшините. Жените бяха прекъснали работата си край огнищата, също и младите мъже, занимаващи се с правене на оръжия, всички мълчаха, включително и седналите в калта деца. При Калните всичко се вършеше на открито, така че всеки да може да види какво става.
Калан пристъпи към шестимата старейшини, Ричард стоеше зад гърба й, малко вдясно, от дясната му страна беше Савидлин. Шестимата огледаха чужденците.
— Сила на Изповедник Калан — каза най-възрастният.
— Сила на Тофалар — отвърна тя.
Той леко я плесна през лицето, не по-силно от потупване. Обичаят повеляваше в рамките на селото да се поздравяват със съвсем леко потупване. По-сърдечните плесници, като онази на Савидлин, се пазеха единствено за случайни срещи на полето, извън селото. По-смекченият обичай запазваше реда… и зъбите им. Сурин, Калдус, Арбрин, Брегиндерин и Хаянлет поред й пожелаха сила и леко я плеснаха. Калан им върна поздравите, плясвайки ги по същия начин. Обърнаха се към Ричард. Савидлин пристъпи напред, дърпайки след себе си новия си приятел. Той с гордост показа на старейшините подутата си устна.