Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Калан тихичко повика Ричард с въпросителна интонация и предпазлив глас.
— Това са първенците на селото. Моля те, не им избивай зъбите.
Той й хвърли бърз поглед с крайчеца на окото си и се усмихна закачливо.
— Това е Търсачът, Ричард Избухливия — каза Савидлин, горд от находката си. Той се наведе към старейшините и изрече с многозначителен глас:
— Изповедник Калан го е довела при нас. Той е онзи, за когото говорехте, онзи, който доведе дъждовете. Тя така ми каза.
Калан започна да се тревожи; не знаеше какво има предвид Савидлин. Старейшините останаха с каменни лица освен Тофалар, който повдигна вежда.
— Сила на Ричард Избухливия — каза той. После леко го удари по бузата.
— Сила на Тофалар — отвърна Ричард на своя език, след като бе разпознал името на поздравилия го, и незабавно отвърна на плесницата му.
Калан си отдъхна, когато видя, че го удря леко. Савидлин засия, показвайки още веднъж подутата си устна. Най-после Тофалар се усмихна. След като и останалите изразиха и приеха поздрави, също се усмихнаха.
След което направиха нещо много странно.
Шестимата старейшини и Савидлин застанаха на коляно и сведоха глави пред Ричард. Калан моментално настръхна.
— Какво става? — попита Ричард, мърдайки крайчеца на устата си, объркан от безпокойството й.
— Не знам — тихо отвърна тя. — Може би по този начин поздравяват Търсача. Никога преди не съм ги виждала да правят това.
Мъжете, всички усмихнати, се изправиха на крака. Тофалар вдигна нагоре ръка и над главите им помаха на жените.
— Моля ви — обърна се след това към Калан и Ричард, — елате насам. За нас е чест да сте сред нас.
Дърпайки Ричард след себе си, Калан седна с кръстосани крака на влажния дървен под. Старейшините изчакаха двамата да се настанят и чак тогава самите те седнаха, без да обръщат внимание, че ръката на Ричард все още стоеше близо до меча. Жените се приближиха с плетени подноси, отрупани със самуни кръгъл плосък хляб от тава и с други храни, които поднесоха първо на Тофалар, а след това и на останалите, като през цялото време не сваляха поглед от Ричард и му се усмихваха. Те тихо си споделяха впечатленията от огромните размери на Ричард Избухливия, от странните му дрехи. Почти не забелязваха Калан.
Жените в Средната земя не обичаха особено Изповедниците. Гледаха на тях като на зло, което може да отнеме мъжете им, като заплаха за начина им на живот; според техните разбирания жената не можеше да е независима.
Калан не обръщаше внимание на студените им погледи; беше привикнала към тях.
Тофалар взе своя хляб и го разчупи на три парчета, предложи едното от тях на Ричард, другото подаде на Калан. Друга усмихната жена обиколи всички с паница, пълна с печени чушки. Калан и Ричард си взеха по една и следвайки примера на старейшините, ги увиха в хляба си. Тя точно навреме забеляза, че Ричард държи дясната си ръка близо до меча и се готви да яде с лявата.
— Ричард! — предупреди го с дрезгав шепот. — Не слагай храна в устата си с лявата ръка.
Той се вкамени.
— Защо?
— Според вярванията им с лявата ръка ядат злите духове.
— Това е глупаво — каза той и по гласа му тя разбра, че започва да му писва.
— Моля те, Ричард. Те са повече от нас. Всичките им оръжия са напоени с отрова. Времето не е подходящо за теологически аргументи.
Усмихвайки се на старейшините, тя усети върху себе си погледа на Ричард. С крайчеца на окото си с облекчение забеляза, че той премества храната в дясната си ръка.
— Моля да ни простите за скромната храна — каза Тофалар. — За довечера предвиждаме празненство.
— Не! — побърза да отговори Калан. — Искам да кажа, че не искаме да се натрапваме.
— Както желаете — отвърна леко разочарован Тофалар и повдигна рамене.
— Тук сме, защото народът на Калните, наред с всички останали, е в голяма опасност.
Старейшините кимнаха и се усмихнаха.
— Да — обади се Сурин. — Но след като си довела при нас Ричард Избухливия, всичко е наред. Благодарим ти, Изповедник Калан, няма да забравим стореното от теб.
Калан огледа радостните им, усмихнати лица. Не знаеше как да разбира това развитие на нещата, така че отхапа от плоския хляб и увитата в него чушка, за да спечели време за размисъл.
— Какво казаха? — попита Ричард, преди сам да отхапе.
— По някаква причина са доволни, че съм те довела тук.