Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Той я погледна.
— Попитай ги защо.
Тя кимна и се обърна към Тофалар.
— Уважаеми старейшина, трябва да си призная, че не зная онова, което ти знаеш за Ричард Избухливия.
Той се усмихна разбиращо.
— Съжалявам, дете. Забравих, че ти не беше тук, когато свикахме Съвещанието на пророците. Нали разбираш, по земите ни върлуваше суша, посевите ни изсъхваха, заплашваше ни глад. Така че свикахме Съвещанието, за да помолим духовете за помощ. Те казаха, че ще дойде човек, който ще донесе със себе си дъжда. Дъждът се появи, а с него и Ричард Избухливия, точно както обещаха духовете.
— Значи се радвате, че той е тук, защото така е било предречено?
— Не — каза Тофалар с очи, широко отворени от възбуда. — Радостни сме, че един от духовете на нашите предци е решил да ни посети. — Той посочи Ричард — Този човек е дух.
Калан едва не изпусна хляба си. Тя седна назад изненадана.
— Какво има? — попита Ричард.
Тя се втренчи в очите му.
— Свикали са Съвещанието, за да молят за дъжд. Духовете им казали, че ще се появи човек, който ще им донесе дъжда. Ричард, те мислят, че си дух на техен предтеча. Вземат те за дух.
За миг той се вгледа в лицето й.
— Е да, ама не съм.
— Убедени са, че си. Ричард, те биха направили всичко за един дух. Ако пожелаеш, ще свикат Съвещанието на пророците.
Не й се щеше да го кара да прави това; знаеше, че не е правилно да мами Калните, но нали трябваше да разберат къде е скрита кутията. Ричард обмисли думите й.
— Не — каза той, без да сваля очи от нейните.
— Ричард, имаме важна задача. Щом мислят, че си дух, а това може да ни помогне да намерим последната кутия, какво значение има?
— Има значение, защото е лъжа. Няма да го направя.
— Вместо това предпочиташ Рал да победи? — тихо попита тя.
Той я погледна намусено.
— Първо на първо, няма да го направя, защото няма да е честно да мамя тези хора за нещо толкова важно. Второ, те са силни; ето защо сме тук. Доказаха го с предсказанието, че ще се появи човек, който ще донесе дъжд. Това е вярно. Във въодушевлението си са стигнали до грешно заключение. Казаха ли, че оня, който ще дойде, ще бъде дух? — тя поклати глава. — Понякога хората вярват на нещо просто защото го искат.
— Ако ще ни е от полза, а също и на тях, какво лошо има?
— Проблемът е в силата им. Какво ще стане, ако свикат Съвещанието и прозрат истината, ако разберат, че не съм дух? Мислиш ли, че ще се зарадват, че сме ги измамили, че сме ги изиграли? Тогава сме мъртви и Рал печели.
Тя се облегна назад и си пое дълбоко въздух. Магьосникът добре избира своите Търсачи, помисли си.
— Нима събудихме гнева на духа? — попита Тофалар със сянка на загриженост върху закаленото си лице.
— Пита защо си ядосан — каза тя. — Какво да му кажа?
Ричард погледна към старейшините, после спря поглед върху нея.
— Аз ще им кажа. Превеждай думите ми.
Калан кимна в знак на съгласие.
— Калните са мъдър и силен народ — започна той. — Ето защо дойдох тук. Духовете на вашите предци бяха прави, че аз ще донеса дъждовете. — Когато Калан им предаде думите му, всички изглеждаха доволни. Цялото село се беше вкаменило, всички слушаха. — Но те не са ви казали всичко. Както знаете, духовете винаги постъпват така. — Старейшините кимнаха разбиращо. — Оставили са на мъдростта ви да открие останалата част от истината. По същия начин постъпвате и вие — напътствате децата си, а не задоволявате наготово всяко тяхно желание и така запазвате своята сила, а децата ви придобиват тяхна. Мечтата на всеки родител е да види децата си силни и мъдри, самостоятелни.
Някои кимнаха, но не всички.
— Какво искаш да кажеш, велики дух? — попита Арбрин, един от старейшините, застанал по-назад.
След като Калан преведе въпроса му, Ричард прокара пръсти през косата си.
— Това, което казвам, е, че да, докарах ви дъжд, но има и още нещо. Може би духовете са видели по-голяма опасност за народа ви и това е по-важната причина да съм тук сред вас. Има един много опасен човек, който иска да ви подчини на властта си, да ви направи свои роби. Името му е Мрачният Рал.
Старейшините се закикотиха.
— Той изпраща глупаци да ни ръководят — каза Тофалар.
Ричард ги погледна гневно. Смехът затихна.
— Това е начинът му да приспи бдителността ви, да ви направи самоуверени. Не се оставяйте да ви изиграе. Той е използвал мощта и магията си да завладее народи много по-многобройни от вашия. Пожелае ли, ще ви унищожи. Дъждовете се появиха, защото той изпрати облаци да ме преследват, за да знае къде се намирам, за да може да ме убие, когато пожелае. Аз не съм дух, аз съм Търсач. Обикновен човек. Искам да спра Мрачния Рал, така че вашият народ, наред с много други, да може сам да е господар на живота си.