Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Тофалар присви очи.
— Ако онова, което казваш, е вярно, тогава човекът, наречен Рал, ни е изпратил дъждовете и е спасил народа ни. В това се опитваше да ни убеди неговият мисионер — че Рал ще ни спаси.
— Не. Рал изпрати облаците, за да ме следят, а не защото е искал да ви спаси. Аз реших да дойда при вас, точно както са предрекли вашите предци. Те са казали, че дъждът ще завали и когато това стане, ще се появи един човек. Не са твърдели, че ще дойде дух.
Когато Калан преведе думите му, на лицата на всички старейшини се изписа голямо разочарование; тя се надяваше то да не се превърне в гняв.
— Тогава може би съобщението на духовете е било предупреждение относно човека, който ще се появи — каза Сурин.
— А може предупреждението е било относно Рал — моментално отвърна Ричард. — Чуйте истината. Трябва да използвате мъдростта си, в противен случай народът ви е загубен. Предлагам ви възможност да помогнете за собственото си спасение.
Старейшините мълчаливо обмисляха чутото.
— Думите ти звучат правдоподобно, Избухливи Ричард, но е още рано да се правят изводи — каза най-сетне Тофалар. — Какво е онова, което искаш от нас?
Старейшините слушаха мълчаливо, по лицата им не бе останала и следа от веселие. Другите хора в селото чакаха с тих ужас. Ричард плъзна поглед по старейшините, оглеждайки лицата им едно по едно, след това започна тихо.
— Мрачният Рал търси магията, която ще му позволи да стане властелин на света, включително и на народа на Калните. Аз също търся тази магия, за да мога да му отнема силата. Бих искал да свикате Съвещанието на пророците, за да ми кажете къде да търся тази магия, преди да е станало твърде късно, преди Рал да я е намерил пръв.
Лицето на Тофалар придоби сурово изражение.
— Ние не свикваме Съвещанието заради чужденци.
Калан забеляза, че Ричард започва да се изнервя, че прави опити да овладее гнева си. Без да мърда глава, тя плъзна очи по всичко наоколо, фиксирайки положението на хората, особено на въоръжените, за да са подготвени, в случай че се наложеше да се бият. Не мислеше, че шансовете им да избягат са особено големи. Изведнъж й се прииска да не го беше водила никога тук.
Очите на Ричард шареха по хората от селото, след това се плъзнаха по старейшините. В тях блестяха гневни искри.
— В замяна на това, че ви донесох дъжда, единственото, за което ще ви помоля, е да не вземате прибързани решения. Направете преценката си за мен — гласът му остана спокоен, но във важността на думите му нямаше съмнение. — Помислете добре върху това. От решението ви зависи животът на много хора. Моят. На Калан. Вашите.
Докато превеждаше, Калан внезапно бе обладана от леденото чувство, че Ричард не говори на старейшините. Той се обръщаше към някой друг. Внезапно почувства погледа на този някой върху себе си. Потърси с очи из тълпата. Всички гледаха втренчено в тях двамата; не можеше да каже чий поглед усеща върху себе си.
— Справедливо е — каза най-после Тофалар. — Двамата сте свободни да останете в селото ни като почитани гости, докато размислим. Моля, ползвайте се от всичко, което имаме, споделете храната и домовете ни.
Под лекия дъждец старейшините се оттеглиха към обществените сгради. Тълпата се върна към работата си, децата се пръснаха. Савидлин си тръгна последен. Той се усмихна и предложи помощта си за всичко, от което биха могли да имат нужда. Когато той тръгна да излиза навън под дъжда, Калан му поблагодари. Двамата с Ричард останаха сами на мокрия дървен под, опитваха се да избягват дъждовните капки, процеждащи се през покрива. Зад тях останаха плетените подноси, пълни с хляб от тава и печени чушки. Тя се протегна и си взе по едно от двете, увивайки хляба около чушката. Подаде комата на Ричард, а за себе си направи друг.
— Сърдиш ли ми се? — попита я той.
— Не — призна усмихнато тя. — Гордея се с теб.
Лицето му грейна, сякаш беше малко момче. Започна да яде с дясната ръка. След като преглътна и последната си хапка, заговори отново:
— Погледни през дясното ми рамо. На стената се е подпрял един човек със скръстени на гърдите ръце. Кажи ми дали го познаваш.
Калан отхапа от хляба и чушката и хвърляйки поглед в указаната посока, задъвка.
— Казва се Пилето. Не знам нищо за него, освен че може да вика при себе си птиците.
Ричард си взе друго парче хляб, зави го на руло и отхапа.
— Мисля, че е време да отидем да си поговорим с него.
— Защо?
Ричард я погледна изпод вежди.
— Защото той е човекът, който знае какво става тук.
Калан се намръщи.