Първото правило на магьосника

Калан се изпъна. Ричард се наведе към нея.

— Какво казват?

— Искат да знаят защо сме тук. Казват, че са чували за Мрачния Рал.

— Кажи им, че искам да говоря с хората, че трябва да свикат Съвещанието.

Тя го погледна изпод вежди.

— Това и правя. Ейди добре го каза — не си от търпеливите.

Ричард се усмихна.

— Не, тя е в грешка. Много съм търпелив, но не съм особено толерантен. Има разлика.

Докато говореше с Ричард, Калан се усмихна на Савидлин.

— Е, тогава те моля точно сега да не проявяваш нетолерантността си, нито пък да им засвидетелстваш повече уважението си. Знам какво правя и виждам, че нещата се развиват добре. Нека постъпя както смятам за правилно, съгласен ли си?

Той кимна и скръсти недоволно ръце на гърдите си. Тя отново се обърна към възрастния мъж, който й хвърли строг поглед и попита нещо, което я изненада.

— Ричард Избухливия ли ни докара дъждовете?

Калан се намръщи.

— Ами, мисля, че може да се каже. — Въпросът му я обърка и понеже не знаеше какво да отговори, каза истината: — Облаците го следват.

Възрастният мъж настойчиво се вгледа в лицето й, след което кимна. Калан се чувстваше неудобно под погледа му и търсеше начин да върне разговора на причината за посещението им.

— Савидлин, Търсачът дойде да се срещне с вашия народ по мой съвет. Той не е тук, за да ви носи неприятности или да ви се бърка в живота. Познаваш ме. Била съм сред вас и друг път. Знаеш колко уважавам народа на Калните. Не бих довела чужд човек в земите ви, освен ако не се отнася за нещо важно. Точно сега времето е наш враг.

Савидлин помълча, замислен над думите й, и най-накрая проговори:

— Както вече казах, ти си добре дошла при нас — той погледна усмихнат Търсача, после отново спря очи върху нея. — Ричард Избухливия също е добре дошъл в селото ни.

Останалите приеха решението му със задоволство; Ричард очевидно им се хареса. Събраха си нещата, между които два елена и един глиган, всеки от които вързани за по един кол. До този момент Калан не беше видяла улова им, тъй като той лежеше в избуялата трева. Когато всички тръгнаха надолу по пътеката, мъжете се струпаха около Ричард, като го докосваха предпазливо, засипваха го с въпроси, които той нямаше как да разбере. Савидлин го потупваше по раменете и се оглеждаше на всички страни, доволен да покаже пред цялото село огромния си нов приятел. Калан вървеше до него, но на нея почти никой не обръщаше внимание. Тя се радваше, че харесаха Ричард. Чувството й беше познато — трудно можеше да не го харесаш. В радушния им прием обаче тя подозираше и друга причина. Притеснено се запита каква ли може да е тя.

— Казах ти, че ще ги спечеля — усмихна й се Ричард, като я погледна над главите им. — Само дето не си представях, че това ще стане, като поваля на земята един от тях.