Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
След като прекосиха още един поток, за да навлязат обратно в подгизналата трева, пред тях изведнъж изскочиха петима мъже. Калан и Ричард се заковаха на местата си. Телата на мъжете бяха обвити почти изцяло в животински кожи. Непокритите с кожи участъци, а също и лицата им бяха намазани с лепкава кал, която дъждът не можеше да отмие и от която косата им се спускаше надолу на сплъстени кичури. Около ръцете и телата им, както и в превръзките на главите им, бяха втъкнати туфи трева, така че когато легнат на земята, да се сливат с терена. Те стояха мълчаливо пред двамата. Всички гледаха със строги лица. Калан разпозна някои от тях; беше ловната дружина на Калните.
Най-възрастният — здрав, жилав мъж, когото Калан познаваше като Савидлин — се приближи към нея. Другите изчакаха на местата си с отпуснати надолу, но готови за употреба копия и лъкове. Калан усещаше Ричард много близо зад себе си. Без да се обръща, тя му прошепна да стои спокойно и да прави каквото прави тя. Савидлин спря пред нея.
— Сила на Изповедник Калан — каза той.
— Сила на Савидлин и народа на Калните — отвърна тя на техния език.
Савидлин й удари силна плесница през лицето. Тя му отвърна със също толкова силна плесница. Внезапно Калан чу металическия звън на извадения от ножницата меч на Ричард. Тя се обърна на пети.
— Ричард, не! — Той стоеше с вдигнат нагоре меч, готов да нанесе удар. — Не! — Тя го сграбчи за китките. — Казах ти да стоиш спокоен и да правиш каквото правя аз.
Очите му хвърляха искри ту към нея, ту към Савидлин. В тях се четеше неконтролируем гняв — магията, готова да убива. Напрегна мускулите на лицето си, стисна зъби.
— А ако ти прережат гърлото, да ги оставя да прережат и моето ли?
— По този начин те посрещат хората. Така изразяват почитта си към силата на другия. — Той се поколеба, смръщвайки вежди. — Съжалявам, че не те предупредих. Ричард, свали меча.
Очите му се плъзнаха към Савидлин, после отново се спряха на Калан, след това той изкрещя и ядосано пъхна меча обратно в ножницата. Тя с облекчение отново се обърна към Калните, а Ричард застана по-плътно зад нея, за да може да реагира незабавно, ако се наложи. Савидлин и останалите ги наблюдаваха спокойно. Те не разбираха думите им, но очевидно схванаха смисъла на случилото се. Савидлин премести погледа си от Калан върху Ричард. Той произнесе на своя диалект:
— Кой е избухливият мъж?
— Казва се Ричард. Той е Търсачът на истината.
Между останалите членове на ловната дружинка се понесе шепот. Очите на Савидлин потърсиха тези на Ричард.
— Сила на Ричард, Търсача.
Калан му преведе думите на Савидлин. Погледът на Ричард още пламтеше.
Савидлин пристъпи напред и удари Ричард, не с отворена длан, както беше ударил нея, а с юмрук. Ричард незабавно му отвърна с юмручен удар, от който Савидлин отхвръкна назад и падна по гръб на земята. Той лежеше на земята смаян, със смешно щръкнали настрани крака и ръце. Юмруците стиснаха здраво оръжията. Ричард настръхна и хвърли на мъжете поглед, който ги прикова по местата им.
Савидлин се повдигна на една ръка, потърквайки с другата челюстта си. На лицето му се изписа широка усмивка.
— Никой досега не е показвал такова уважение към силата ми! Ето един мъдър човек!
Останалите се засмяха. Калан сложи ръка пред устата си, като се опита да прикрие собствената си усмивка. Напрежението се стопи.
— Какво каза той? — попита Ричард.
— Че показваш голямо уважение към него, че си мъдър. Мисля, че си спечели един приятел.
Савидлин протегна ръка към Ричард, подканяйки го да му помогне да се изправи. Ричард предпазливо я пое. След като стана на крака, Савидлин потупа Ричард по гърба и го прегърна.
— Искрено се радвам, че видя силата ми, но се надявам повече да не се налага да даваш израз на уважението си към мен. — Мъжете се засмяха. — За народа на Калните ти ще бъдеш Ричард Избухливия.
Докато превеждаше думите му, Калан се опита да скрие усмивката си. Мъжете все още се кикотеха. Савидлин се обърна към тях.
— Може би вие бихте искали да поздравите огромния ми приятел и да го накарате да изрази уважението си към силата ви.
Те всички изпънаха напред ръце и енергично заклатиха глави.
— Не — каза един от тях, задъхвайки се от смях, — той вече изрази уважение, достатъчно за всички ни.
Той отново се обърна към Калан.
— Изповедник Калан както винаги е добре дошла в земите на Калните. — Без да поглежда зад нея, той кимна с глава към Ричард. — Това твоят другар ли е?