Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Зед остави ябълката си на масата и с махване на ръка потуши гнева си.
— Ейди, знам, че не си искала да го нараниш. И през ум не ми е минавало подобно нещо. — Той взе ръцете на Ейди в своите. — Всичко ще се оправи.
— Аз бъда глупак — горчиво каза тя. — Той ми каза, че не обича загадките, но аз не се замислих върху думите му. Зед, открий го чрез нощния камък! Виж дали е успял да премине оттатък.
Зед кимна. Затвори очи и остави брадичката си да се отпусне върху гърдите му, като същевременно си пое три пъти дълбоко дъх. След това спря да диша за дълго време. Въздухът наоколо се изпълни с тихия, мек звук на далечен вятър, вятър, реещ се из открито поле: самотен, гибелен, неотстъпен. Най-после този звук затихна и магьосникът отново започна да диша. Главата му се повдигна, отвори очи.
— Той е в Средната земя. Преминал е през просеката.
Ейди кимна с облекчение.
— Ще ти дам една кост, така че да можеш безопасно да преминеш и ти. Веднага ли тръгваш след него?
Магьосникът сведе поглед към масата, встрани от белите й очи.
— Не — каза тихо. — Ричард трябва да се справи сам. Както ти самата каза, той е Търсач. Щом сме се заели с Мрачния Рал, ще трябва да свърша още някоя и друга важна работа. Междувременно се надявам Ричард да е в безопасност.
— Тайни? — попита чародейката, усмихвайки се леко.
— Тайни — кимна магьосникът. — Трябва да тръгвам веднага.
Тя измъкна ръката си измежду неговите и погали увисналата му кожа.
— Вън бъде тъмно.
— Тъмно — съгласи се той.
— Защо не прекараш нощта тук? Тръгни на зазоряване.
Очите на Зед отскочиха нагоре, поглеждайки я изпод вежди.
— Да прекарам нощта?
Галейки ръцете му, Ейди сви рамене.
— Понякога тук бъде самотно.
— Ами — дяволитата усмивка на Зед грейна на лицето му, — както казваш, навън е тъмно. И предполагам би било по-добре да тръгна сутринта — той внезапно се намръщи. — Това не е някоя от загадките ти, нали?
Тя поклати глава и усмивката отново грейна на лицето му.
— Нося със себе си магьосническия си камък. Не искаш ли да опитаме?
Лицето на Ейди омекна и на устните й се появи срамежлива усмивка.
— Много бих желала — тя се отпусна назад на стола си и без да сваля очи от него, отхапа от ябълката.
Зед изви вежда.
— Голи?
Докато двамата се движеха напред през откритото равно поле, вятърът и дъждът накланяха избуялата трева, която се поклащаше на тежки, бавни вълни. Дърветата бяха нарядко и далеч на хоризонта, предимно брези и елши, струпани на ивици покрай потоците. Калан внимателно оглеждаше тревата; приближаваха земите на Калните. Ричард я следваше безмълвно, както винаги без да я изпуска от наблюдателното си око.
Не й се искаше да го води при тях, но той имаше право, трябваше да знаят къде да търсят последната кутия, а наблизо нямаше никой друг, който да ги насочи в правилната посока. Есента си отиваше, времето им изтичаше. Оставаше обаче възможността Калните да откажат да им помогнат и в такъв случай времето им щеше да се окаже пропиляно напразно.
Нещо повече, макар Калан да знаеше, че те вероятно не биха се осмелили да убият Изповедник, макар да пътува без закрилата на магьосник, тя нямаше представа дали е възможно да посегнат на Търсач. Никога преди не беше пътувала из Средната земя без магьосник. Нито един Изповедник не го беше правил; криеше прекалено много опасности. Ричард й беше по-добра закрила от Гилер, последният прикрепен към нея магьосник, но неговата задача не беше да я закриля, напротив, тя трябваше да пази него. Тя не би позволила той отново да изложи живота си на риск заради нея. Неговата роля беше по-важна от нейната в играта срещу Рал. Това имаше най-голямо значение. Тя беше обрекла живота си в закрила на Търсача… на Ричард. Никога в живота си не се бе отдавала на някаква кауза с такава жар. Ако настъпи момент, в който трябва да се прави избор, тя трябваше да бъде тази, която да умре.
Пътеката през тревите стигна до два кола, забодени от двете й страни. Коловете бяха увити в кожи, боядисани на червени ивици. Ричард застана до тях и се загледа в забодените отгоре им черепи.
— Това някакво предупреждение да се махаме ли е? — попита той и посегна с ръка към една от кожите.
— Не, това са черепите на техни уважавани предци, които трябва да пазят земите им. Подобна чест се оказва само на най-тачените.
— Това не ми звучи като заплаха. Може би в крайна сметка няма да се окажат чак толкова негостоприемни.