Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
Но още преди Хари да е отговорил, Хърмаяни нададе тих ужасен писък.
— Господин Лъвгуд… какво е това?
Сочеше огромен сив нагънат рог като на еднорозите, който беше закачен на стената и стърчеше на повече от метър над стаята.
— Рог на нагънаторог шнорхелоподобен квакльовец — обясни Ксенофилиус.
— Не, не е това! — възрази Хърмаяни.
— Хърмаяни — промърмори смутен Хари, — сега не е времето да…
— Но, Хари, това тук е рог на бълвачозавър! Попада в Списъка на стоките, подлежащи на строга проверка, и е изключително опасно да го държиш в къщата си!
— Откъде знаеш, че е рог на бълвачозавър? — попита Рон и се отдалечи светкавично, доколкото позволяваше задръстеното помещение.
— Описан е във „фантастични животни и къде да ги намерим“! Господин Лъвгуд, трябва да се отървете час по-скоро от него, нима не знаете, че и при най-лекия допир се взривява?
— Нагънаторогият шнорхелоподобен квакльовец — каза съвсем ясно Ксенофилиус с вироглаво изражение — е плашливо и силно магическо създание, а рогът му…
— Господин Лъвгуд, видях вдлъбнатинките в долния край, това е рог на бълвачозавър и е страшно опасен… не знам откъде сте го взели…
— Купих го — отсече безпрекословно Ксенофилиус — преди половин месец от един симпатичен млад магьосник, който знаеше, че се интересувам от прелестните квакльовци. Коледна изненада за моята Луна. И така — продължи той, като се извърна към Хари, — защо точно дойдохте, господин Потър?
— Имаме нужда от малко помощ — отговори Хари, докато Хърмаяни не е започнала отново.
— А, такава ли била работата — рече Ксенофилиус. — Помощ. Хм. — Здравото му око отново се насочи към белега на Хари. — Лошото е, че… да помагаш на Хари Потър… никак не е безопасно…
— Нали точно вие все повтаряте, че е пръв дълг на всички да помагат на Хари?! — напомни Рон. — В онова ваше списание.
Ксенофилиус погледна към скритата печатарска машина зад него, която продължаваше да трака и да блъска под покривката за маса.
— Ъъъ… да, изразявал съм такова становище. И все пак…
— Значи да го правят другите, а вие — не? — прекъсна го Рон.
Ксенофилиус не отговори. Продължаваше да преглъща и да мести поглед от единия към другия, после към третия от посетителите. Хари остана с впечатлението, че той изживява болезнена душевна борба.
— Къде е Луна? — попита Хърмаяни. — Хайде да чуем какво мисли тя.
Ксенофилиус хлъцна. Явно се стегна. Накрая каза с треперлив глас, който почти не се чуваше от шума на печатарската машина.
— Луна е долу на потока, лови пресноводни дългокраки гълтачи. Тя… тя много ще се зарадва, че сте тук. Ще ида да я повикам, а после… добре де, ще се опитам да ви помогна.
Той изчезна — заслиза по витата стълба, после те чуха как входната врата се отваря и се затваря. Спогледаха се.
— Дърт страхливец! — рече Рон. — Луна е десет пъти по-смела от него.
— Може би се притеснява какво ще стане с тях, ако смъртожадните научат, че съм бил тук — обясни Хари.
— Аз пък съм съгласна с Рон — намеси се и Хърмаяни. — Гаден стар двуличник, призовава всички да ти помагат, а самият той се опитва да се измъкне. И стойте по-далеч от оня рог, ако обичате.
Хари прекоси стаята и отиде при прозореца в другия край. Видя потока — тънка блещукаща лента далеч долу, в подножието на хълма. Намираха се много високо и пред прозореца прелетя птица точно когато Хари погледна по посока на „Хралупата“, която беше останала зад друга верига от възвишения.
Джини беше някъде там. За пръв път от сватбата на Бил и Фльор двамата с нея бяха толкова близо един до друг, а тя и не подозираше, че сега Хари гледа натам и си мисли за нея. Сигурно трябваше да се радва, защото с когото и да общуваше, той беше изложен на опасност, доказваше го и поведението на Ксенофилиус.
Хари се извърна с гръб към прозореца и погледът му падна върху друг странен предмет, сложен върху отрупан с какво ли не окръглен бюфет: изсечен от камък бюст на красива, но строга на вид магьосница с изключително причудливо украшение върху главата. Отстрани се виждаха два огънати предмета, наподобяващи златни слухови тръби. Към кожена каишка, минаваща отгоре по главата, бяха прихванати две проблясващи мънички сини крилца, а на втора каишка, вече през челото, беше окачена една от оранжевите репички.
— Вижте — каза Хари.
— Очарователно — отбеляза Рон. — Изненадан съм, че не е дошъл с това на сватбата.