Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
Чуха как входната врата се затваря и след миг Ксенофилиус отново се качи по витата стълба в стаята: беше нахлузил на тънките си крака високи гумени ботуши и носеше табла с чашки от най-различни сервизи и чайник, над който се виеше пара.
— А, видели сте любимото ми изобретение — ахна той и след като тикна подноса в ръцете на Хърмаяни, отиде при Хари, който продължаваше да стои до статуята. — Измайсторено е за главата на красивата Роуина Рейвънклоу. Има ли нейде дар по-голям от ум бърз, пъргав и прям! — Ксенофилиус посочи предметите като слухови тръби. — Това тук са смукала от хаплив бръмбазък — да премахват всичко, което би могло да отклони вниманието на мислещия. А това тук — и той посочи крилцата — е Билиуигово витло, вдъхва възвисяващо състояние на ума. И накрая — Ксенофилиус посочи оранжевата репичка — самонасочваща се слива, която засилва способностите за възприемане на свръхестествени явления. — Той се върна с широка крачка при подноса, който Хърмаяни беше успяла да закрепи върху една от отрупаните с разни неща масички. — Заповядайте, налейте си от настойката от стражеви корен! — подкани Ксенофилиус. — Сами си я правим. — Докато наливаше от напитката с наситеноморавия цвят на сок от червено цвекло, той добави: — Луна е слязла чак зад Ботъм Бридж, страшно развълнувана е, че сте тук. Ще се върне всеки момент, хванала е достатъчно дългокраки гълтачи, за да направи супа за всички. Седнете де, вземете си захар. И така — продължи той, след като махна от едно кресло климналата купчина листове, седна и кръстоса ботушести крака, — с какво мога да ви бъда полезен, господин Потър?
— Ами — подхвана Хари и погледна Хърмаяни, която кимна насърчително, — дошли сме, господин Лъвгуд, заради символа, който носехте на врата си на сватбата на Бил и Фльор. Питахме се какво ли означава.
Ксенофилиус вдигна вежди.
— Да не би да имате предвид знака на Даровете на Смъртта?
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ПЪРВА
ПРИКАЗКА ЗА ТРИМАТА БРАТЯ
Хари се обърна и погледна Рон и Хърмаяни. Те също не бяха разбрали какво е казал Ксенофилиус.
— Даровете на Смъртта ли?
— Именно — потвърди мъжът. — Не сте ли чували за тях? Не се изненадвам. Твърде, твърде малко магьосници вярват в Даровете. Да вземем например онзи глупав момък на сватбата на брат ти — кимна той към Рон, — който ме нападна, защото, представи си, съм носел символа на прочут черен магьосник! Бива ли такова невежество! В Даровете няма никаква черна магия — поне в грубия смисъл на думата. Човек използва символа, за да се разкрие пред други, които вярват, с надеждата, че те биха могли да му помогнат в търсенето на Даровете.
Той разбърка бучките захар, които беше пуснал в настойката от стражеви корен, и отпи малко.
— Извинявайте, но пак не разбирам нищо — призна си Хари.
От любезност също пийна от чашата и за малко не се задави: течността вътре беше отвратителна, сякаш някой беше втечнил всякаквовкусови бобчета с вкус на сополи.
— Който вярва в Даровете на Смъртта, ги издирва — обясни Ксенофилиус и примлясна, явно настойката от стражеви корен му се беше усладила.
— Но какво представляват тези Дарове на Смъртта? — попита Хърмаяни.
Ксенофилиус остави празната чаша.
— Сигурно всички знаете „Приказката за тримата братя“…
Хари каза „не“ но и Рон, и Хърмаяни в един глас извикаха „да“.
Ксенофилиус кимна вглъбено.
— Е, господин Потър, всичко започва от „Приказката за тримата братя“… Имам тук някъде екземпляр…
Той огледа напосоки стаята, купчините пергамент и книги, но Хърмаяни го изпревари:
— Аз нося екземпляр, господин Лъвгуд, подръка ми е.
И тя извади от мънистената чантичка „Приказките на барда Бийдъл“.
— Оригиналът? — попита рязко Ксенофилиус и когато Хърмаяни кимна, каза: — Защо тогава не ни я прочетеш на глас? Много по-сигурно е, че всички ще я разберем.
— Ъъъ… ами добре — съгласи се притеснена тя. Отвори книгата и Хари видя, че символът, който проучват, е в горния край на страницата, после Хърмаяни се прокашля тихо и зачете: — „Имало едно време трима братя, които вървели на свечеряване по самотен лъкатушен път…“
— По късна доба, така ни е казвала мама — прекъсна я Рон, който се беше изтегнал с ръце, сплетени зад главата, готов да слуша.
Хърмаяни го стрелна с раздразнен поглед.
— Извинявай, просто исках да кажа, че „по късна доба“ звучи малко по-страшно — уточни Рон.
— Да, защото имаме нужда от още малко страхове в живота си — не успя да се сдържи Хари. Ксенофилиус изглежда не им обръщаше внимание и си гледаше през прозореца небето. — Чети нататък, Хърмаяни.