Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

През 1952 година Броуди и няколко негови колеги основават Комитета за стратегическо планиране към Корпорацията за изследване и развитие. През следващите седем-осем години те се занимават с измислянето и разработването на сложни и комплексни теории за ограничаване използването на ядрените оръжия само до бойното поле, а в случай, че бойните действия ескалират до размяна на ядрени оръжия между отделните държави, по стратегии за ограничаването на целите до „не-градове“, които съзнателно ще оставят градските центрове на врага недокоснати. Тази стратегия на контраудара, която предлага използването на ядрените оръжия преди всичко за нападение над военни цели, оставяйки преобладаващата част от населението на съответната страна живо, безспорно би предоставила на победителя възможността да изнудва противника си и да го принуди да се предаде, като отправи заплаха за разрушаване и на градовете. Привържениците на въпросната стратегия изтъкват, че тя предоставя и друго важно предимство в ръцете на САЩ — поощрява Съветския съюз да се въздържа от ядрени удари срещу американските градове, от страх да не изгуби своите.175

Тези теории на Корпорацията за изследване и развитие за поддържане ефективността на американските ядрени оръжия и след като Съветският съюз успява да достигне капацитета за контраудар срещу Съединените щати зависели, разбира се, и от нивото на сътрудничество на СССР. Наличието на подобно желание за сътрудничество обаче е било крайно невероятно. Както се полага на по-слабия, който знае, че със сигурност ще загуби в евентуална ядрена конфронтация, съветската ядрена доктрина категорично обявява, че ако войната ескалира до употреба на ядрено оръжие, никакви ограничения няма да бъдат спазвани. През 50-те години теориите на Броуди и колегите му не се радват на ласкав прием и от страна на главния си потребител — американските ВВС. С течение на времето тревогите на Волщетер за уязвимостта и идеите на Броуди за ограничената ядрена война ще бъдат използвани от американските въоръжени сили като аргументи за създаване на още повече и още по-сложни ядрени оръжия, но през 50-те те не успяват да разклатят по никакъв начин изцяло офанзивната традиция на тоталната война за стратегическо бомбардиране, която доминира в мисленето на Военновъздушните сили на САЩ.

А специалистите от Комитета за изследване и развитие възприемат подигравателно това ограничено мислене. Самият Бърнард Броуди прави сравнение между военните планове и секса, като оприличава ограниченото нападение, само върху „не-градове“ на прекъсване на полов акт и го отнася към сляпото безумие за достигане на крайната цел, характеризиращо плановете на Стратегическото въздушно командване. А неговият колега Херман Кан заявява в очите на щабните офицери от СВК следното: „Господа, това вашето не е военен план — това е военен оргазъм“.176 Ала всички тези призиви остават глас в пустиня.