Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

— Това е ново! — възкликна Джейк.

— Чул ли си нещо такова? — попита Хари Рекс.

— Нито дума. А и предполагам, че би трябвало да бъда уведомен преди Си Би Ес.

— Това пък какво означава? — попита Елън.

— Означава, че Нуз постъпи глупаво, като не смени мястото на процеса.

— Радвай се, че не го смени — каза Хари Рекс. — Ще имаш за какво да се захванеш при обжалването.

— Благодаря, Хари Рекс. Ценя високо доверието ти в моите способности на адвокат.

Телефонът иззвъня. Хари Рекс вдигна слушалката и поздрави Карла, после я предаде на Джейк.

— Жена ти. Може ли да останем тук?

— Не! Вървете за друга пица. Здравей, скъпа.

— Джейк, добре ли си?

— Разбира се, че съм добре.

— Току-що гледах новините. Направо ужасно. Ти къде беше?

— Бях един от онези с белите роби.

— Моля те, Джейк. Хич не е смешно.

— Бях в канцеларията на Джийн Гилеспи на втория етаж. Местата ни бяха чудесни. Всичко беше под нас като на сцена. Много вълнуващо.

— Кои са тези хора?

— Същите, които запалиха кръста в предния двор и се опитаха да вдигнат къщата във въздуха.

— Откъде са?

— От разни места. Петима са в болницата, а адресите им показват, че са от различни краища на щата. Единият е местно момче. Как е Хана?

— Добре е. Иска да си дойде у дома. Ще отложат ли процеса?

— Съмнявам се.

— Ти в безопасност ли си?

— Напълно. Имам телохранител, който ме пази денонощно, а в куфарчето си нося трийсет и осем милиметров. Аз съм в безопасност. Не се тревожи.

— Тревожа се, Джейк. Трябва да си бъда у дома до теб.

— Дума да не става.

— Хана може да остане тук, докато всичко приключи, но аз искам да се прибера.

— Не, Карла. Там си на сигурно място. Тук за теб е опасно.

— Значи и за теб е опасно.

— За мен няма страшно, повярвай ми. Но не мога да рискувам с теб и Хана. Няма защо да го разискваме повече. Как са вашите?

— Не се обаждам да обсъждам родителите си. Обаждам се, защото се страхувам и искам да бъда при теб.

— И аз искам същото, но не сега. Моля те да ме разбереш.

Тя се колебаеше.

— Къде си се настанил?

— Повечето дни съм у Лусиен. От време на време прескачам до вкъщи, а телохранителят седи в колата си на алеята.

— Как е моят дом?

— Още си е на мястото. Мръсен е, но си е там.

— Липсва ми.

— Повярвай ми, и ти му липсваш.

— Обичам те, Джейк, и ме е страх.

— И аз те обичам, но не ме е страх. Просто се отпусни и се грижи за Хана.

— Дочуване.

— Дочуване.

Джейк подаде слушалката на Елън.

— Къде е тя?

— В Уилмингтън, Северна Каролина. Родителите й прекарват лятото там.

Хари Рекс бе отишъл за пица.

— Тя ти липсва, нали? — попита Елън.

— Много повече, отколкото можеш да си представиш.

— Защо да не мога!