Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
ШЕСТНАДЕСЕТ
— Застанете на място, моля.
Никола спря. На вратата стоеше човек с насочен към тях пистолет. Беше малко по-възрастен от Никола, тъмнокос, с брада и вечерно облекло.
Никола отпърво помисли, че е някой от гвардейците не на смяна, но след това видя зад него мъжете в кавалерийски униформи. Гвардията на Кралицата, помисли, внезапно различил униформата.
— Сложете оръжията на пода.
Никола се поколеба, но само за секунда. Погледът на мъжа говореше, че ще го застреля без капка угризение. Той остави пистолета на пода бавно и демонстративно.
— Много добре, — каза мъжът.
Той пристъпи в залата без изобщо да сваля мерника от тях. Никола го наблюдаваше мрачно. Гвардията на Кралицата по традиция се явяваше лична охрана на Кралиците на Ил-Риен и доколкото сегашната Кралица управляваше еднолично, това ги правеше първостепенният въоръжен отряд в двореца и далеч по-влиятелни от Кралската Гвардия. Ако този мъж беше техният Капитан, нямаше да му се изплъзнат толкова лесно, колкото на злощастния лейтенант, когото бяха надхитрили.
Ронсард каза:
— Капитан Жияр, колко се радвам да ви видя.
Мъжът спря и се взря в Инспектора, след което погледна учудено Никола.
— Ни мисля, че познавам…
Ронсард се изпъчи и демонстративно махна фалшивите кичури от брадата, мустаците и веждите си.
— Много ласкателно от ваша страна да не ме познаете. — изрече с нормалния си глас — Доста набързо се маскирах.
— Ронсард? — устните на Жияр изтъняха от гняв — Господи, човече, как смееш да се появяваш тук и то в този вид? — Той погледна Никола — Това не е Доктор Хал, нали?
— Не, това е протежето ми, Никола Валярд.
Никола изгледа гневно Ронсард и едва запази самообладание, за да не изрази на глас яростно отрицание. Протеже ли?
— Как ни открихте, ако не е неудобно да попитам? — продължи небрежно Ронсард — Знаете, че винаги търся начини за подобряване на техниките си.
— Всъщност, следях Фалие и ми беше любопитно да видя кого доведе тук в такава секретност. — Жияр подозрително огледа Никола — Твое протеже?
— Положението ни е доста… сложно. — призна Ронсард.
Жияр им махна да отстъпят и пристъпи, за да вземе крадения пистолет на Никола. Сякаш разбираше, че това няма да приключи скоро, той се облегна на най-близката колона и каза:
— Знаете, че собствените ви хора ви търсят из целия град, макар да е ясно, че обвиненията срещу вас са абсурдни. Защо избягахте, когато трябва да ви е било ясно, че Кралицата ще се намеси веднага след присъдата на Магистратите? И какво, по дяволите, правите сега тук?
— Не съм имал намерение да бягам от Съда. — каза Ронсард с тон сякаш това трябваше да е пределно очевидно за всеки. — Бях отвлечен от наемници, на които е било платено, за да ми запушат устата, едва не ме убиха и тогава ме спасиха мои приятели и съдружници. Следващите няколко часа бягахме от смъртта. Това е съкратената версия.
Жияр не изглеждаше доволен.
— Надявам се, че несъкратената ще осветли повече ситуацията.
Ронсард се прокашля.
— След това, по време на разследванията, които продължихме да извършваме, Валярд, когото виждате тук, бе задържан безпричинно и аз дойдох да го освободя.
— чакайте.
Жияр вдигна ръка. Махна на един от гвардейците да се приближи, каза му нещо и го отпрати.
Никола се загледа в Ронсард със смесица от разочарование и неверие.
— Значи това ще ни е историята, така ли? че аз си бях къде по-добре като незаконен син на Придворния Магьосник. — изрече с нисък глас.
— Не се стягай, — изрече Ронсард с влудяващо спокойствие. — Ситуацията е под пълен контрол.
Никола съжали, че не се беше пробвал с пистолета.
Жияр отново се обърна към тях и каза:
— Твърдението ти, че този човек работи за теб е странно, защото моите източници ме информираха, че затворникът, доведен от Кралската Гвардия е участвал в анархистко нападение срещу каретата на Лейди Бианки. Той погледна Никола.
— Затова ли ви доведе тук Фалие?
Никола би заложил и последната си риза, че Жияр вече е разбрал защо Фалие го е довел тук или поне, че се е досетил за по-голямата част от истината.
— Бях свидетел на нападението. Кочияшът и конярят могат да го потвърдят, — каза — Не бях арестуван от отряда.
Никола се поколеба, защото изпита неохота да го изрече на глас, но нямаше как. А и колкото по-бързо отвлечеше мисълта на Жияр от инцидента с каретата, толкова по-добре.
— Аз съм пряк потомък на Дензил Алсен. Фалие прояви изключителен интерес към мен.
Ронсард изрече разочаровано:
— Само това ли било? — но лицето на Капитана остана безизразно. Жияр попита: