Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Да. — Тя се поколеба и въздъхна примирено. — Никола е кръвно свързан с една фамилия, известна като едни от най-големите предатели на Короната.
— Не може да е само това, нали? Аз съм свързан кръвно със семейство известни пияници, но това никога не е пречило на отношенията ми с двора, когато имах такива.
— Това не са ти предатели, които се срещат под път и над път. Никола е пряк потомък на Алсенови, и по точно на Дензил Алсен.
— О, този предател ли. Предателят, бих казал. — Рейнар сбърчи вежди, сякаш развълнуван от предположенията. — Има ли все още забрана Алсенови да напускат старото херцогство? Това, че е в града не е престъпление, нали?
— Не, онова беше отменено изрично още преди петдесет години. Но… някак не е в рамките на добрия тон.
— Не, не, предполагам, че не е. — Рейнар погледна към тъмната улица след Ронсард — По дяволите.
Никола беше прекарал в очакване един дълъг и напрегнат час, през който пазачите така и не напуснаха поста си пред вратата и усещането му за безсилие продължи да нараства. Тогава чу стъпки в коридора и превъртането на ключалката. Той се отдръпна предпазливо в далечния край на стаята, но мъжът, който влезе, не беше Фалие. Беше лейтенантът, който спомогна за залавянето му.
Той затвори небрежно вратата след себе си. Усмихна се, седна на стола зад очуканата маса и каза:
— Надявам се, че намирате квартирата си за удобна.
— Достатъчно удобна, — отвърна Никола.
Той скръсти ръце и многозначително огледа посетителя. Беше едър и добре сложен мъж, въоръжен с меч и пистолет. Очевидно се чувстваше в безопасност с по-слабоватия и невъоръжен мъж.
— Само че нямаше да е лошо да знам защо съм тук.
Лейтенантът каза:
— Може би ще мога да ви кажа, ако вие ми кажете кой сте и защо Раен Фалие толкова се интересува от вас.
Значи и ти не знаеш, помисли си Никола. Той се вгледа в лукавото любопитно лице на мъжа и в мислите му бързо се образува практически завършен до последната подробност план. Той си пое дълбоко въздух, сякаш се канеше да разкрие някаква не особено приятна истина и каза:
— Аз съм негов незаконен син.
Лейтенантът се опули, след което направи опит да прикрие изненадата си и да изглежда невъзмутим.
— Не се учудвам.
Пази Боже от интриганти-аматьори, помисли с неприязън. Ако беше вярно всичко онова, което беше научил от изпълнената с авантюри история на рода, то този човек изобщо не можеше да се сравнява с обиграните интриганти от двора. Каза:
— Майка ми е… — Кралицата беше твърде млада, всъщност беше с няколко години по-малка от него самия, така че изобщо нямаше да се получи. А, идеално. — … Контеса Уинри.
Лейтенантът изпсува тихо. Контеса Уинри беше проститутка, известна с това, че си беше падала по всички възможни перверзии преди да убеди застаряващия, но запазен Конт да се ожени за нея. Той се беше споминал година и нещо след сватбата, оставяйки богатата Контеса неофициален лидер на разгулното общество и постоянен трън в очите на моралистите.
— Но…
Лейтенантът се мръщеше съсредоточено.
— Разбирате ли какво означава това за неговата репутация, — напомни Никола. Той отново закрачи из стаята, бавно, за да може противникът му да свикне да го вижда в движение. — Ако се разчуе…
— Ах, — лейтенантът кимна мъдро, явно накрая схванал намека — Вие сте го заплашвал да го издадете и сега той си осигурява мълчанието ви.
Никола замълча и погледна отново към мъжа като си придаде нещастно изражение и театрално преглътна с усилие. Зачуди се какво ли би казала Мадлин за изпълнението му. Най-вероятно щеше да изрази сарказъм относно качеството на публиката.
— Нямам представа какво смята да прави с мен, — промълви безпомощно.
Лейтенантът си придаде хитро изражение, което за Никола беше сигурен знак, че и той няма ни най-малко понятие. Мъжът отмести стола си назад, вдигна обутите си в ботуши крака на масата и изрече без капка съчувствие:
— Ще ви отстрани от пътя си завинаги, предполагам.
Никола за миг почувства внезапен гняв спрямо персонажа, който току-що беше изградил, на безпомощно младо копеле оставено на милостта на баща си магьосника и си напомни да не се вживява прекалено. Каза:
— Баща ми ми е давал доста пари през последните години, а и Контесата, която си ме обича, все още е много богата. Всеки, който ми помогне да си получа отново свободата, ще бъде добре възнаграден.
Лейтенантът вдигна поглед.
— Трябват ми някакви гаранции. Не очаквайте да ви се доверя.
Никола четеше по лицето му като в отворена книга. Единственото, което този искаше, бе информация, с която би могъл да изнудва Фалие; не беше толкова глупав, че директно да се противопостави на Придворния Магьосник.