Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Аз милостиво не си спомням почти нищо.
Отдавна погребани подробности, напираха да изскочат в съзнанието му. Добави само:
— Баща ми почина и майка ми избяга с мен във Виен.
Тя премигна, но остана сериозна.
— Ние роднини ли сме?
— Връзката е далечна.
Подозираше, че го знае много добре; целта на въпроса беше да се увери, че и той го знае.
Тя се облегна в креслото.
— Според регистрите на Стара Виен и Крайречен и на Съвета на Маграв, и на Бароните на Виерн, съществува пряка родствена връзка, която ви дава право да претендирате за трона. — Едната й вежда отскочи, но лицето й беше сериозно. — Може да се наложи да се оженя за вас.
Шокът не беше малък, но Никола незабавно разбра, че го провокират, едновременно изкусно и грубо. Това обяснява какво искаше от мен Фалие, помисли и вътрешностите му изстинаха. Навярно затова семейството рядко напускаше имението. Баща му излизал от него само, за да ухажва майка му. Но имаше и такива, които никога не излизаха от бавно рушащата се къща и които бяха изживели целия си живот с миналото. Навярно беше първият Алсен, дошъл във Виен от поколения насам. Каза:
— Съветът на Маграв и Бароните на Виерн по-късно бяха правно обезсилени по съдебен път от Министерския Съвет на първото му заседание във Виен.
— Това е вярно. — Кралицата се приведе леко напред и се намръщи. — Бях забравила.
Благодаря ти, Доктор Юбер, за солидната подготовка по история на дворцовото право, помисли си Никола макар и за секунда да не повярва, че Кралицата е забравила този слабоизвестен факт. Беше същото като да наблюдава Мадлин, когато разиграва роля, само че под всичко това Мадлин като цяло беше безобидна, докато Кралицата бе всякаква, но не и това. Тази женя използва безочие вместо зареден пистолет. Все още смяташе, че придворните й я подиграват, но ако някой го направеше в нейно присъствие надали понечваше да го стори втори път. С периферното си зрение видя, че Жияр се мръщи и потрива носа си.
Тя отново се облегна и Никола заподозря, че му се готви нов удар под кръста. Тя каза:
— Но все пак още сте законен наследник на собствеността на Алсен.
— Същото е като да си наследник на Ада, но не е толкова зрелищно. — изрече Никола с лекота. Въпросът бе почти облекчение за него. Никога не беше искал, нито беше очаквал да наследи нещо от Алсенови, а и се съмняваше дали изобщо притежаваха нещо желано. Той се поклони иронично.
— Отричам се от правото си, ваше величество.
— Наистина ли? Защото, когато го изречете пред мен, става официално. — отбеляза малко плахо Кралицата, сякаш се срамуваше от това.
Не знаеше. Не беше живял в Алсен достатъчно дълго, за да научи всички странности на отношенията между земевладелците от благородно потекло и Короната. Каза:
— Не искам никаква част от фамилията Алсен. Аз не съм наследникът.
Изпита странно усещане за свобода, докато го изричаше.
Тя погледна Жияр и каза:
— Ще го запишем в регистъра на дворцовите съдебни процедури, напомни ми после, ако обичаш.
Жияр въздъхна шумно и Кралицата отново го изгледа. Никола би дал доста, за да разбере от какъв характер е връзката им. Кралиците на Ил-Риен винаги си подбираха любовници сред личната си охрана; беше станало буквално традиция.
Изведнъж на масата скочи една огромна рижа котка и съвсем съзнателно се настани върху картите. Кралицата замръзна с картата в ръка и я изгледа с мрачна усмивка. Котката отвърна на погледа й с предизвикателно махване на опашка и се настани още по-удобно. Кралицата въздъхна и отстъпи, оставяйки картата настрани. Тя се облегна, скръсти ръце и се загледа многозначително в килима.
— Да се върнем на другия въпрос…
Жияр очевидно прие това като знак да продължи. Той се изкашля и погледна Ронсард.
— Изпратих да доведат Лорд Албие. Той води разследването на днешното произшествие. Сметнах, че може да извлече полза от този разговор.
Рейнар и Никола се спогледаха. Лорд Албие беше началник на Префектурата, а никой не им казваше дали все още са арестувани.
— Помолих и Фалие да присъства, — продължи Жияр. Усмихна се. — Реакцията му би трябвало да даде отговор на много въпроси.
Кралицата вдигна поглед към него и изви иронично устни. Когато гледаше към Капитана на Гвардията си, изражението й бе същото, както когато гледаше котката си, едновременно с обич, досада и раздразнение.
Един иконом, застанал на вратата привлече вниманието на Жияр и Капитанът му махна да влезе. Докато прислужникът разговаряше с Кралицата и Жияр, Никола каза тихо на Ронсард:
— Е, за затвора ли сме или не?
— Не съм сигурен, — призна Ронсард — Винаги е страшно трудно да се каже какво мисли това мило дете. Жияр има известно влияние над нея, но не толкова, колкото може би изглежда на пръв поглед. — Той вдигна рамене с философско примирение — Досега си бягал два пъти от виенския затвор, нали? В повечето магически формули не се ли казваше, че късметът идва на третия път?