Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Беше променил формата на брадата и мустаците си с помощта на фалшиви кичури и си беше направил дискретен белег над лявото око, който все пак привличаше вниманието на наблюдателя. С подходящите за ролята дрехи и прикритите с грим охлузвания и рани от борбата пред затвора, изглеждаше съвсем друг човек.
Сега той се надигна бавно, сгъна пропуска и го пъхна в джоба на палтото си. Всички трябваше да зачитат този документ, който представляваше просто лист луксозна хартия, акуратно изписан с почерка на Кралицата.
— Срамота, че нямаме време да го занесем на стария Бесим, за да ни направи едно копие — беше споделил Кюзар на четири очи с Мадлин — Никога не знаеш кога може да ти влезе в работа.
Сега оригиналът ни върши направо страхотна работа, помисли Мадлин. На Ронсард каза:
— Значи се съгласи. Влизаш вътре, измъкваш Никола и излизаш без да се обръщаш за помощ към никакви официални власти, нали?
Звуча като малоумна, помисли си. Та това е дворецът, за Бога. Напомни си, че малко преди това се бяха измъкнали от виенския затвор и че Никола го беше правил и преди това, мака и при не толкова зрелищни обстоятелства.
— Ще постъпя както преценя на място, — съгласи се самоуверено Ронсард — Естествено, последното средство ще бъде да се обърна за помощ към Капитан Жияр от Гвардията на Кралицата.
Кюзар издаде гърлен звук, а Рейнар и Мадлин се спогледаха. Крак изобщо не помръдна, но мускулите на челюстта му заиграха. Дори Доктор Хал потри лицето си и въздъхна. Рейнар изрече рязко:
— Мислех, че сме се разбрали…
Ронсард вдигна ръка.
— Няма да направя нищо, което да застраши мисията ни…
— Нашата мисия? — сподели Кюзар с Крак. — Ние какво общо имаме?
— … но няма да пропусна да се възползвам от нито една предоставена възможност.
Погледът на Ронсард се спря на Мадлин. Абаносовият му бастун не влизаше в дегизировката, беше му нужен, за да ходи, но перспективата за действие го беше излекувала от всички останали болежки. Каза:
— Ще го намеря, скъпа. Заклевам ти се.
Мадлин притвори очи и си пожела да беше толкова религиозна, че без да лицемери да призове на помощ някоя свръхестествена сила, без значение от старите или от новите. Докато Ронсард се дегизираше, тя и Рейнар се бяха скарали по този повод, но Мадлин просто не виждаше друг начин, а когато притисна Рейнар, той призна, че също не вижда. Тя каза:
— Помни само, че ако накрая всички се озовем в затвора с доживотни присъди, той няма да ти благодари за това.
Хал изрече нетърпеливо.
— Просто се справи с това, старче, иначе ще побъркаш всички ни.
Ронсард го погледна възмутено и нагласи шапката си:
— Ако обичате, аз се съсредоточавам.
Той им кимна сърдечно и излезе на площада.
Не можеха да сторят нищо повече, напомни си Мадлин. Не й харесваше как Ронсард се подпира тежко на бастуна, но може би го правеше нарочно, за да промени обичайната си походка и маниери, което бе съществена част от всяка ефективна дегизировка.
— Няма да успее, — каза спокойно Рейнар, без да се обръща конкретно към никого. Мадлин никога не го беше виждала толкова разтревожен и това никак не й действаше успокояващо.
Но Доктор Хал каза спокойно:
— О, напротив, ще се справи. Преди години точно той им помогна да разработят всички охранителни процедури и освен това познава двореца като петте си пръста. Ако някой може да проникне, това е той.
Рейнар стисна устни и изобщо не изглеждаше убеден. Той махна на Мадлин да се отдели от останалите и когато се отдалечиха малко от тях, каза:
— Познавам Капитан Жияр. Беше в Първа Кавалерия преди да го разпределят в двореца, а преди това и двамата бяхме в Бакри.
— Е? — заинтересува се Мадлин.
— Е, той е копеле, но изключително проницателно копеле. Ако Ронсард отиде при него, ще му е страшно трудно да го заблуди. — Рейнар я погледна с леко сардонично изражение. — Мадлин, има ли нещо, което не ми е известно?
— Да. — Мадлин потри уморено лице. Беше й писнало от тайни. Беше уморена, временно. — Но не е нещо, което би ти направило впечатление, ако разбираш какво имам предвид.
— Но е нещо, което впечатлява други? — настоя Рейнар.