Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Никола потри чело, за да скрие изражението си от останалите.
— О, ако ще влизам в затвора, предпочитам да е защото съм строшил главата на Инспектор от Префектурата и съм хвърлил тялото му на сметището.
Започваше да изпитва искрено съчувствие към Доктор Хал.
Ронсард се изхили.
Икономът се оттегли и Жияр ги погледна, и обясни:
— Фалие и Албие дойдоха.
Кралицата помръдна неспокойно.
— Това ще е интересно. — измърмори Ронсард.
Никола скръсти ръце. „Интересно“ беше добро определение.
Пръв влезе Фалие, Лорд Албие го последва. Никола знаеше, че магьосникът почти мигновено разбра за присъствието му, но не се издаде с нищо.
Фалие спря и срещна погледа на кралицата без отсянка на предизвикателство, но и без извинение. Тя не каза нищо и само го погледна с някаква светлина в очите, която можеше да е презрение. Невъзмутимият Придворен Магьосник бе онзи, който пръв отклони поглед. Той се обърна към Жияр и каза:
— Казаха ми, че ставало въпрос за нещо спешно, Капитане? — Гласът му беше хладен.
— Инспектор Ронсард е провел някои разследвания относно магическата атака на „Съдебен“, — каза Жияр и изгледа магьосника многозначително — Това е.
Фалие присви леко очи и измести поглед от Жияр към Кралицата. Никола видя, че ръката й, положена върху изящната облегалка на креслото, с несъвместимите пръстени със скъпоценни камъни и изгризани нокти, трепери. Тя е бясна, помисли си. Предполагаше, че Фалие не за пръв път прави опит за намеса в политиката, както се беше изразила Кралицата.
Междувременно Лорд Албие се беше втренчил в Ронсард с нещо средно между удивление и гняв. Той беше едър, колоритен мъж, въплъщение на военен. Състоянието на облеклото му навяваше предположението, че се беше облякъл набързо.
— Капитане, настоявам за обяснение. Инспектор Ронсард е обявен за издирване. Какво, по…
— Инспекторът има причини за доста странното си поведение, — вметна Жияр и спести на Албие оскърблението, което щеше да нанесе на достойнството на повелителката си като изругае пред нея.
Ронсард се усмихна на Албие.
— Много усилно ли ме издирвахте, сър? Ако е така, предлагам да насрочим поредната чистка сред детективските отряди, понеже, уверявам ви, можех да бъда открит много лесно.
Албие почервеня. Погледна към Жияр и изрече грубо:
— Следваше да бъда информиран…
— В момента ви информираме, — прекъсна го Жияр, комуто нетактичността на Албие явно омръзна. — Имате ли някакъв напредък в разследването кой превърна вчера „Съдебен“ в арена за магически представления?
Албие си възвърна самообладанието с усилие.
— Нямаше какво да разследваме. Магьосниците, които извикахме, не намериха и следа от самоличността на човека, който е предизвикал разрушенията.
Албие напълно пренебрегваше Кралицата, което Никола сметна за изключителна недалновидност.
Жияр кимна на Ронсард.
— Струва ми се, че Инспекторът може да хвърли известна светлина върху това. Той и неговият… сътрудник са разследвали проблема.
Погледът на Фалие се спря върху Никола чак сега. Той си позволи лека усмивка за сметка на Фалие и той прехвърли вниманието си към Ронсард, без да реагира. Този човек е опасен, помисли Никола. Тази вечер си беше създал поредния враг, това поне беше сигурно.
Ронсард се изкашля и започна да описва събитията от последните няколко дни, започвайки с разследването на Октав.
Докато го слушаше на Никола му бе съвсем отчетливо припомнено за настоящите му неприятности. Дори удовлетворението от неудобството на Фалие се изпари.
Беше казал на Мадлин, че Донатиен е мъртъв, но някак сам не беше повярвал, до този момент.
Докато разказваше историята, гласът на Инспектора, действаше на нервите на Никола като сол върху жива рана. Така трябва, каза си. За да залови този магьосник му беше нужна помощ. Ресурсите и времето му се изчерпваха, и което беше по-важно, разполагаха с достатъчно улики срещу него. Нямаше друг избор.
Когато отново вдигна поглед, осъзна, че Кралицата е приковала очи в него и че беше разгадала неговите реакции все едно ги беше изрекъл на глас. Погледът й бързо отскочи, сякаш се срамуваше задето го е наблюдавала.
Ронсард им разказа всичко, което бяха открили дотук, изводите, направени от него и от Никола, индивидуалните им и общи открития като докара нещата да изглеждат така, сякаш Никола от самото начало беше работил с благословията на Ронсард. Пропусна всичко, което можеше да насочи към по-малко законните деяния на Никола. Инспекторът говореше така, сякаш познаваше Никола, откакто се е родил и това, донякъде беше вярно, но не така както го представяше Ронсард. Би трябвало да си признателен, помисли, вместо да трепериш от негодувание. Себастиян Ронсард, Инспектор от Префектурата, заклел се във вярна служба на Короната стои тук и лъже като дърт циганин, за да го спаси. И ръси всички тези лъжи пред Кралицата, която седи, премигва достолепно и навярно съзнава напълно, че чува не повече от половината истина, но въпреки това се доверява на Ронсард.