Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
В горната си част стените представляваха сводести аркади, подът беше покрит с паркет и много стари парсийски килими. Огромният комин на камината, облицован в черен и бял мрамор би доминирал стаята, ако не бяха огледалата в позлатени рамки, изкусните флорални мотиви по писаните тавани и помръкналата слава на двестагодишните гоблени. Цялата мебелировка беше или инкрустирана, или позлатена, изцяло в цветовете на златото и амбрата и цялата стая сякаш пламтеше. Ронсард смушка с лакът Никола и посочи нагоре. От тавана се спускаха три огромни златни полилея с изумителна изработка.
— От кораба на Гранд Кардинала на Бисра, трофей от битката за Акис през последната бисранска война. — прошепна — Спомен за победените варвари в блясъка на цивилизацията.
— Това съм го чувал.
В креслото до внушителната камина седеше жена. Беше дребна и лицето й беше младо, почти момичешко, но твърде слабо, за да изглежда напълно детско. Косата и беше червена и вдигната на кок, увенчан с много старомодна дантелена шапчица, а тъмната и рокля изглеждаше скромна и едва ли не старомодна, докато светлината от лампите не падна отгоре й, за да разкрие, че беше от тъмносиньо кадифе. Тя редеше пасианс на малка масичка пред себе си и изобщо не вдигаше поглед към посетителите.
Каза:
— Бяхте арестуван.
Бързият, почти скришен поглед, разкри, че говори на Ронсард. Гласът й беше висок и неочаквано момичешки за жена с подобно държание.
— Бях, милейди. — отвърна спокойно Инспекторът.
Гърбът на Никола настръхна. В Ил-Риен имаше обичай офицерите от кралското войнство и личната прислуга да се обръщат към царствените особи с „милейди“ или „милорд“, вместо с по-формалното и тромаво „ваше величество“. Това, че подобна чест беше оказана на Ронсард, означаваше, че той беше по-близък до тайните служби на Короната, отколкото Никола подозираше досега.
— Това няма да стане, — измърмори сякаш на себе си Кралицата. Обърна една карта и прокара замислено палец по ръба й. — Зная кой сте. — каза.
Още един бърз поглед и стана ясно, че сега говори на Никола. — Какво нещастие, че Раен Фалие ви е довел тук без да ме уведоми.
— Нещастие, но не съвсем неочаквано. — добави Жияр.
Кралицата удостои Жияр с гневен поглед. Тя направи рязък жест с ръка, сякаш сконфузена от това признание. — Политика, нали разбирате.
— Аз избягвам политиката, ваше величество.
Тя чак сега вдигна поглед към него и присви очи сякаш подозираше, че й се подиграва. Вероятно й се подиграваха, в лицето или зад гърба, по-изтънчените придворни дами или онези нейни съветници, на които не се нравеше да служат на жена, едва излязла от детството. Ако си спомняше добре, тя не беше на повече от двадесет и четири. явно доволна, че й бе отвърнал напълно сериозно, тя каза:
— Мъдро от ваша страна, — и сведе поглед към пасианса. Положи внимателно картата в поредицата на масата. — Има прилика. Струва ми се в очите. — Тя обърна втора карта и я разгледа. — И съм склонна да предположа, че вашата майка е била първата нова кръв в това семейство от поколения насам.
Говореше за приликата му с отдавна покойния Дензил. Никола прокле наум таланта на Греанко.
— Обстоятелствата са ги изолирали, — поколеба се за част от секундата — ваше величество.
— Обстоятелствата са напълно проклето преднамерени, поправи го с раздразнение Кралицата и го погледна дяволито. — Като малка се запознах с леля ви Селил на някакво градинско увеселение, което Валмон даваха в Гардиен на Бано. — Тя потръпна и то не театрално, а очевидно от ужаса на спомена. — Страховита жена.
— Да не ви се налага да се изправяте пред нея на вечеря. — думите се изплъзнаха преди да успее да ги спре.
Кралицата се поколеба с ръка върху картата. Усмивката й бе толкова бегла, че можеше да е въображаема. Тогава го погледна право в очите и попита съвсем сериозно:
— Виждала съм къщата, отдалече. И тя беше страховита. Какво беше вътре?
Никола си пое въздух, но известно време не успя да проговори. Знаеше, че трябва, но не беше очаквал това. Ако някога си беше представил тази среща, не би я конструирал в такъв дух и в най-безумните си сънища. Помисли си за разлагащата се помръкнала слава на резиденцията Алсен, останала отдавна без земи, които да я издържат, било продадени за изплащане на дългове, било конфискувани от Короната като наказание за отдавнашния опит на Дензил Алсен за узурпация на трона. Тронът на Ролан Фонтенон, който се явяваше пра-прадядо на тази жена. Каза: