Корона от мечове

Поне този път Нинив, изглежда, схвана, че няма да стане нейната. Понякога тя вдигаше шумни крамоли, докато отстъпеше — но не че признаваше, че другите са били прави и че ще стане така, както те са мислили. Сърдитият й поглед стана мрачно намусен.

— Коя ще го покани? Която и да е, той ще я накара едва ли не да му се моли. Знаеш, че е така. По-скоро ще се оженя за него, отколкото да го моля!

Елейн се поколеба, но после й отвърна решително:

— Биргит. И няма да го моли, а просто ще му каже. Повечето мъже ще направят това, което им кажеш, ако им говориш твърдо и уверено. — Нинив я изгледа със съмнение, а Биргит рязко се дръпна и изправи снага на пейката, изненадана за първи път, откакто Авиенда я познаваше. В сравнение с останалите изглеждаше направо уплашена. Инак Биргит щеше да се справи много добре като Фар Дарейз Май за една влагоземка. С лъка боравеше невероятно.

— Ти безспорно си най-добрият избор, Биргит — бързо продължи Елейн. — Двете с Нинив сме Айез Седай, а Авиенда също е почти такава. Ние просто не можем да го направим, без да си изгубим достойнството. Не и с него. Нали го знаеш как се държи. — Къде отидоха всичките й приказки за твърдия и уверен тон? Не че Авиенда беше виждала изобщо тонът да действа — освен тона на Сорилея, разбира се. И доколкото се беше уверила досега, това пред Мат Каутон изобщо не минаваше. — Биргит, не е възможно той да се е досетил коя си. Ако беше, досега да е казал нещо.

Каквото и да означаваше това, Биргит се облегна на стената и сплете пръсти на корема си.

— Знаех си, че ще ми го върнеш, още когато ти казах, че е добре, че задникът ти не е… — Тя замълча и на устните й се появи доволна усмивка. Нищо не се промени в изражението на Елейн, но Биргит явно реши, че си е отмъстила добре. Изглежда, беше нещо, което се усещаше през връзката й на Стражник. Но как точно се вместваше задникът на Елейн във всичко останало, Авиенда така и не можа да разгадае. Влагоземците бяха толкова… странни понякога. Биргит продължи все така усмихната: — Това, което аз не разбирам, е защо той започва да кипи всеки път, когато ви види вас двете. Не вярвам да е защото го вързахте тук като спънат кон. В тази работа Егвийн е не по-малко вътре от вас, но доколкото забелязвам, към нея той се отнася с повече уважение, отколкото много от Сестрите. Освен това, колкото пъти съм го забелязвала да излиза от „Скитащата жена“, все ми се е струвало, че се забавлява добре. — Тънката й усмивка прерасна в хилене и Елейн изсумтя неодобрително.