Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Добре дошли на борда, господа — каза Розели с весела усмивка.
Мъжете също му се ухилиха. Единият даже козирува и тракна с токове като Чарли Чаплин. Баум и О’Донован се вгледаха в мъжете.
Първият офицер беше подполковник, вторият майор, а третият носеше блестящи капитански нашивки. И тримата бяха с фуражки, а приликата помежду им беше очевидна. Всичките бяха високи около метър и седемдесет, с широки рамена и мускулести тела. Бяха гладко избръснати и кръглите им лица блестяха от дъжд и някакво пакостливо изражение.
— Помниш ли „Флейта“? — попита Розели, докато оглеждаше с удоволствие хората си. — Оттам ми дойде една идея.
Баум примижа към приятеля си, объркан от споменаването на операцията от 1986 година, която направо циментира връзката помежду им. После разбра естеството на гамбита на Розели и отново обърна глава към тримата „офицери“.
— Двойници — каза Розели и скръсти ръце. — Господа — обърна се към офицерите. — Това е Майк О’Донован, а проснатия върху леглото приятел е подполковник Бенжамин Баум.
Тримата мъже кимнаха с уважение. Бяха служители в Управлението, хора, работили дълги години с Розели в различни тайни операции. „Капитанът“ се усмихна.
— Аз съм Първи двойник — каза той.
До него „майорът“ се усмихна.
— Аз Втори.
— Тогава аз трябва да съм Тройник — заяви третият и свали фуражката си. Главата му беше почти напълно плешива. Само зад големите му уши имаше сресани назад няколко посивели косъма. О’Донован и Баум направо зяпнаха от очевидната прилика между агента от ЦРУ и Бени.
— Тази сутрин си я направих — каза „подполковникът“ и прекара едрата си длан по лъснатото си теме. — Жена ми не хареса прическата.
Двамата офицери избухнаха в смях. Розели ги последва. О’Донован и Баум също не успяха да сдържат усмивките си.
— На мен пък ми се струва привлекателна — каза Бени. — Много даже.
Смехът премина в покашляне. В стаята се възцари по-спокойно настроение с лек оптимизъм, когато едрият агент пристъпи напред. Щом приближи лице към Баум всички се почувстваха смаяни от приликата. Като че се срещнаха двама братя, разделени от дълги години.
— Е, полковник — заяви агентът и започна да се съблича. — Удобно ли е леглото ти?
15.
На брега на северна Африка
Частният самолет „Дасо Фолкън“–900 се плъзгаше из хладния черен въздух. Лъскавият му корпус се намираше на 11 000 метра височина, а металните му криле се накланяха вляво и вдясно, докато се бореше с ветровете над Атлантика. Удълженият нос и полираните илюминатори на механичния ястреб отразяваха ярката луна, която плуваше из вълните на стратосферата, а гръмовната горещина на двигателите му оставяше дълга, къдреща се следа зад издигнатото острие на опашката. Тази нощ самолетът летеше високо, но не толкова, колкото духът на Мартина Урсула Клумп. Тя наблюдаваше в прозорчето отражението на собствената си усмивка, показваща успокоението й след месеци на напрежение. Но докато очите й надничаха през облачната покривка към повърхността на тъмния океан, тялото й отказваше да се отпусне.
Беше се настанила удобно в тапицираната с бежова кожа седалка, която би съблазнила повечето пътници да заспят, но върхът на ботата й потропваше, раменете и бедрата й се стягаха под тъмната вълна на дългата й рокля, а когато звуците на алегрото от Деветата симфония на Бетовен изпълниха слушалките на ушите й, тя започна да дирижира. Със затворени очи клатеше глава и черните кичури на перуката й се мятаха по челото. Вдигна юмруци и Лондонският симфоничен оркестър заедно с хора станаха нейни. Тя ги дирижираше и ръководеше, докато напълно й се подчиниха, а накрая завършиха едновременно в невероятния финал на творбата.
Тя се отпусна задъхана назад, свали слушалките и отвори очи. Салим беше замръзнал върху стола си отсреща и гледаше шокиран своята командирка. Тя започна да се смее с отметната глава, докато очите й се напълниха със сълзи.
Най-накрая се успокои, преплете пръсти и се изпъна. Над главата й мониторът показваше картата с полета на самолета, отбелязан като бяла линия над синьо море, която се насочва към контурите на Гибралтар. Зад монитора кристалните вратички на шкафчетата в салона отразяваха примигващите диоди на компактдисковата уредба, а през предната врата можеше да види обувките на Муса, чието тяло беше скрито от облегалката на креслото за катапултиране. Веднага пред краката му избелените и идеално изгладени ризи на пилотите ограждаха блясъка на уредите върху командното табло.