Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
Тя избърса сълзите от очите си със треперещи ръце. Зелените й очи плувнаха тутакси в нови.
— Ричард — тя преглътна и си пое дъх: — Ричард, не знаех. В Двореца беше Марлин и Сестрата на мрака… нямах представа, че братчето на Йоник е толкова болно. Иначе никога…
Ричард вдигна пръст, за да я накара да млъкне. По ужаса в очите й обаче разбра, че всъщност се е стъписала от намръщеното му лице.
— Не се осмелявай да придаваш тежест на долните жестокости на Надин, като ми даваш обяснения. Не се осмелявай. Познавам те и никога не бих повярвал на подобни глупости. Никога.
Тя с облекчение затвори очи и отпусна глава на гърдите му.
— Бедното дете — проплака след малко.
Той я погали по дългата гъста коса.
— Знам.
— Ричард, и двамата чухме какво каза момчето, след като умря.
— Още едно предупреждение, че Храмът на ветровете е бил нападнат.
Тя се дръпна назад. Зелените й очи подириха неговите.
— Ричард, при това положение трябва да премислим всичко наново. Това, което ми наговори за Храма на ветровете, го беше научил от един източник, при това неофициален. От дневника на човек, който просто е трябвало да и намира занимание, докато е изпълнявал задължението и да пази Плъзгата. Освен това си прочел само части от него, при това на високо Д’Харански, който е изключително труден за превод. Може би дневникът ти е създал грешна представа за Храма на ветровете.
— Хм, не съм склонен да се съглася, че…
— Ти си смъртно уморен. Не мислиш нормално. И двамата го знаем — Храмът на ветровете не се опитва да изпрати предупреждение — опитва се да те убие.
Ричард, видял загрижеността, изписана на лицето й, замълча. Освен ужас в погледа й се четеше и безпокойство. Безпокойство за него.
— От думите на Коло не личеше да е станало точно това. По-скоро бих заключил, че червената луна е предупреждение за това, че Храмът на ветровете е бил осквернен. Преди, когато се е появявала червена луна…
— Коло пише, че всички били изпаднали в смут. Но не е уточнявал на какво се е дължал хаосът, нали? Може да е било защото Храмът се е опитвал да убие хората.
Според Коло групата, която е изгонила Храма, е изменила на останалите.
— Ричард, погледни истината в очите. Мъртвото момче току-що ти предаде предупреждение от Храма на ветровете: „Ветровете те преследват.“ Преследват те, защото Храмът се опитва да те унищожи.
— И защо тогава не го направи, защо не уби мен вместо момчето?
Тя нямаше отговор на този въпрос. Отвън, при дъските в калта, ги посрещнаха сините очи на Дрефан. Лечителят явно бе потънал в дълбок размисъл. Ричард си помисли, че лечителите сигурно са вещи познавачи на човешката душа и пред очите на брат си се почувства, сякаш някой го гледа чисто гол. Добре поне, че не видя магия в тях.
Надин и Йоник чакаха безмълвно, очевидно притеснени. Ричард прошепна на Калан да остане с Дрефан и момчето. Хвана Надин за ръката.
— Надин, би ли дошла с мен за момент? Тя грейна насреща му.
— Разбира се, Ричард.
Помогна й да се качи към стълбата и затвори вратата зад себе си. Надин отметна коса назад.
Веднага щом вратата хлопна, Ричард се извърна към сияещата Надин и я блъсна в стената толкова силно, че й изкара въздуха.
Тя се отлепи с мъка.
— Ричард…
Той я стисна за гърлото и отново я блъсна към стената, задържайки я там.
— Ние с теб никога не сме имали намерение да се женим. — Магията на меча, яростта изпълниха гласа му. Гневът пулсираше във вените му. — Никога няма да се оженим. Обичам Калан. Тя ще стане моя съпруга. Единствената причина да си все още тук е че някак успя да се за бъркаш във всичко това. Засега оставаш, докато измисля какво ще правим оттук нататък. Простих ти за стореното на мен, но ако някога отново кажеш или направиш нещо толкова жестоко и преднамерено болезнено на Калан, ще прекараш остатъка от живота си в дупката на Двореца в Ейдиндрил. Ясно ли е?
Надин нежно го докосна по ръката. Усмихна се търпеливо, сякаш решила, че Ричард не е разбрал напълно ситуацията и тя може да му обясни какво всъщност става.
— Ричард, знам, че точно сега си превъзбуден — като всички нас, — но аз само се опитвах да те предупредя. Не исках да останеш неинформиран за случилото се. Исках просто да знаеш истината за това, което тя…
Той отново я блъсна в стената.
— Ясно ли е!
Тя се вгледа за миг в очите му.
— Да — промълви накрая с тон, с който като че ли казваше, че няма смисъл да се опитва да му обяснява, до като той не се успокои.
Това още повече го вбеси. Помъчи се да се овладее, за да й покаже ясно и недвусмислено, че не е въпрос на обикновен гняв.