Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Изобщо не ти се подигравах, Алекс. Казах го с възхищение. От теб ще излезе невероятен играч на покер.
Певснер се усмихна.
— Трябва да призная, че съм много добър на покер. Защо не премерим сили някой път?
— С удоволствие — отвърна Кастило.
— И така, Чарли. Разговорът ни се оказа доста интересен, да не говорим, че винаги ми е безкрайно приятно да се видя с теб, но имам уговорка за голф…
— Благодаря за kleines Friihstuck — кимна Кастило.
На връщане към Буенос Айрес Кастило се оглеждаше непрекъснато — не забеляза някой да го следи. Въпреки това на два пъти се отклони от магистралата и заобиколи по пълните с хора улици на кварталите, преди отново да се върне на магистралата.
„Ако някой е успял да ме проследи, ще го призная за гений. Което не означава, че нямам опашка“.
ШЕСТ
Ресторант „Канзас“, „Авенида Либертадор“, „Сан Исидро“
Буенос Айрес, Аржентина
13:05, 8 Август 2005
Макар че бе студено, когато спря на паркинга, Кастило забеляза, че на масичките пред ресторанта са се настанили клиенти.
Поръча бира и сандвич на удивително красива сервитьорка, въпреки че не беше много гладен след палачинките, които изяде у Певснер.
Извади мобилния телефон и се опита да го включи. Екранчето остана черно.
„По дяволите! Батерията е паднала! А ти какво очакваше, инспектор Клузо? Че можеш просто да пъхнеш телефона — с изтощена батерия — в куфара и да очакваш седмица по-късно да проработи, защото така си решил?
Дали ще намеря къде да го заредя? Когато батерията падне докрай, дали не се изтрива паметта? Нямам представа откъде да намеря номера на мобилния на Мунц, нито на Дарби, нито на Сантини. Имах ги само в паметта на мобилния“.
От мобилния долетя приятно чуруликане. Екранчето светна. Появи се усмихнатото лице на анимационен герой и поздрави: „Hola!“
„Работи!“
Кастило също го поздрави на висок глас.
— Hola, hola, hola! — и натисна едно от копчетата за автоматично набиране.
Полковник Алфредо Мунц отговори на второто позвъняване.
— Мунц.
— Как ти е ръката? — попита на немски Кастило.
Долови кратко колебание, преди Мунц да попита:
— Значи номерът ти е същият?
— Да.
— Ще ти се обадя — обеща Мунц и връзката прекъсна.
Кастило затвори. Нещо притесняваше Мунц. Личеше по гласа му и по думите му. След като не искаше да говори по мобилния, значи подозираше, че някой подслушва разговорите му.
„Ще разбера каква е тази работа“.
Натисна друго копче и Дарби се обади на второто позвъняване.
— Hola
— Продават ли брашно за палачинки в магазина на посолството? — попита Кастило.
Последва кратко колебание, преди Дарби да отговори:
— Сигурен съм, че продават.
— Изпрати Рикардо Солес да ми купи три килограма — нареди Кастило. — И да ми намери отнякъде зареждачка за мобилния. Апаратът е „Моторола“, модел…
— Знам, нали беше мой.
— Ще ти обясня всичко по-късно — побърза да каже Кастило. — Има ли свободна друга черна кола?
— Има.
— Може ли да я взема?
— Значи няма да ми кажеш какво става?
— Когато се видим. Чакам да ми позвънят, Алекс. Трябва да затварям.
Мобилният звънна тъкмо когато му донесоха бирата и сандвича.
— Hola.
— Къде си? — попита Мунц.
— В „Канзас“, в „Сан Исидро“.
— Сам ли си? С кола ли си?
— Сам съм. В момента съм с едно „Чероки“, регистрирано в Мар дел Плата.
— Знаеш ли къде е „Юнисентър“ на магистралата?
„Юнисентър“ бе най-големият Мол в Южна Америка.
— Знам го.
— Като пътуваш по магистралата, се пада от лявата ти страна, а след като хванеш отбивката, има два паркинга. Единият е на „Джъмбо“, другият е на „Юнисентър“. Влез пред „Джъмбо“ и паркирай близо до изхода, така че да можеш да тръгнеш веднага. Вратите ти да са отключени. Имаш петнайсет минути.
Разговорът прекъсна.
„Какво, по дяволите, става?“
Кастило скочи от масата, откри красивата сервитьорка и й плати.
— Съпругата ми — усмихна се той. — Трябваше да я взема преди петнайсет минути.
Освен че движението беше натоварено, Кастило успя да намери бързо „Унисентър“. Спря на паркинга на „Джъмбо“ двайсет минути след разговора.
Обиколи го бавно с автомобила. Опитваше се да зърне Мунц. От полковника нямаше и следа затова паркира близо до изхода, както му бе казано, изключи двигателя и провери дали всички врати са отключени.