Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
След по-малко от минута задната врата се отвори.
— Не се обръщай — нареди Мунц. — Тръгвай. Завий веднага наляво. Ако няма движение, завий пак наляво и се върни на магистралата. Ако има, не завивай. Провери дали не ни следят.
Опашката за завой наляво беше дълга, затова Кастило продължи напред. Непрекъснато местеше поглед към огледалата и се опитваше да види задната седалка. Така и не успя да види Мунц.
„Което означава, че не е на седалката“.
— Зад нас има пежо, фолксваген „Костенурка“ и фиат „Уно“.
— Разкарай ги! — нареди Мунц.
Кастило зави рязко надясно и даде газ. Петдесетина метра по-нататък мина, без да намали през гърбица на пътя.
Чу как Мунц изпъшка.
„Господи, сигурно лежи върху раненото си рамо. Много го е заболяло“.
— Извинявай, Алфредо — обади се Чарли.
— Има ли някой зад теб?
— Не.
— Тогава намали и продължи да криволичиш по улиците. Давай към „Либертадор“.
— Кой ни следи?
— Откъде да знам? — отвърна Мунц. — Щом излезеш на „Либертадор“, давай към града. Търси супермаркет „Кото“. Пада се отляво. Спри на паркинга отзад.
Докато Кастило паркираше, забеляза, че единствените хора са някакви жени, които тъпчеха пликове с покупки в багажниците.
— Никой не ни е проследил — обади се Чарли. — На паркинга също няма никой. Няма ли да се изправиш?
Кастило чу въздишката на Мунц, след това задната врата се отвори. След секунда седна на предната седалка до него.
— Как си, Алфредо? — попита Чарли на немски.
— Докато не ме раздруса на гърбицата, Карл, се чувствах чудесно.
— Много се извинявам.
Мунц махна небрежно с ръка.
— От кого бягаме? — попита Чарли. — Защо?
— Някакви ме следят — отвърна напълно сериозно Мунц, след това се разсмя: — Сигурно искат да ме телепортират на космическия си кораб, за да ми вземат спермата. Нали такива ги дрънкат параноиците?
Кастило също се разсмя.
— Кои са те?
— Нямам представа. Знам само, че същата сутрин, когато замина за Щатите — проспах целия ден и нощта, благодарение на малките жълти хапчета, дето ми даде сержант Кенсингтън — излязох на балкона и видях една кола, ситроен, с двама мъже, паркирана отсреща. На таблото бяха оставили бинокъл. След това започнаха да спират други автомобили с други хора.
— Не знаеш обаче кои са.
— Не, а и не бях в състояние — и все още не съм — да започна да задавам въпроси.
— Каза ли на Певснер?
Мунц поклати глава.
— Защо не?
Кастило усети, че Мунц се колебае дали да му се довери или не.
— След като вече не съм шеф на ДРУ, не съм толкова полезен на сеньор Певснер като преди — отвърна накрая той. — Може дори той да е решил, че вече представлявам заплаха. Ако ме премахне, няма да има кой да отговаря на въпроси за него.
Кастило внимателно обмисли отговора си.
— За съжаление, Алфредо, това е истински проблем.
Мунц кимна.
— Не те попитах за рамото — продължи той.
— А аз не те попитах защо си отново в Аржентина.
— А защо не попита?
— Защото не бях сигурен дали ще ми кажеш. Дали ще ми Кажеш истината. Защо тогава да питам?
— Запиши си някъде, Алфредо, аз съм от добрите.
— Може и така да е, само че аз не го знам.
— Кажи ми как е рамото.
— Преди два дни — по настояване на жена ми — отидох до апартамента на доктор Ромин. Помниш ли го?
— От Немската болница ли?
Мунц кимна.
— Той ми е приятел. Дължи ми няколко услуги. Не ми повярва, когато му казах, че пистолетът е гръмнал, докато съм го почиствал.
— Защо?
— Каза: „Който и лекар да е извадил куршума, се е справил блестящо. Или е чужденец, или ти си бил в чужбина, когато си се прострелял. Тук нямаме конци, които се разграждат сами“.
— Нали не си му казал какво се случи?
Мунц поклати глава.
— Той знае, че няма смисъл да пита. А и не иска да знае.
— Много съжалявам, че те раниха, Алфредо.
— Все се надявах, че вече си разбрал кои са онези копелета вредни — отвърна Мунц — и ще ми кажеш.
— Имам подозрения, но не мога да кажа нищо със сигурност.
— Аз мога и сам да се грижа за себе си. Безпокоя се за семейството си.
„И имаш пълното основание след онова, което мръсниците причиниха на госпожа Мастърсън“.
— Какво можеш да ми кажеш за парите? — попита Мунц.
— Какви пари?
— Хауърд Кенеди каза, че в сейфа на Лоримър имало много пари — уточни полковникът.
— Той питал ли те е за парите? — попита Чарли, неспособен да повярва.
Мунц кимна.
— Както виждам, Карл, има неща, които не можеш да ми кажеш — отбеляза Мунц.
— Кенеди спомена ли колко са парите?
— Не, но останах с впечатлението, че са много. Намерихте ли ги, след като ме простреляха?