Няма да се уплаша от злото

— Да, госпожице.

— Без прислуга. Не зная кога ще се събудят господин Соломон и доктор Гарсия, но не желая да ги безпокоите и лично ще им поднеса закуската. Преди това ще си хапнем с Уини. — Тя намигна на доктора и той я стисна за ръката.

— Разбрано, госпожице.

— Нека си поспят. Кънингам, я ми кажи — скоро натрясквал ли си се?

— Простете, госпожице?

— Дали си се наквасвал до такава степен, че да не знаеш къде е подът? Пиян до козирката.

— Случвало ми се е… преди време…

— В такъв случай ще разбереш в какво деликатно положение се намирам. Двете с Уини имаме основание да смятаме, че господата няма да са по-добре. Но имаме извинение.

— Чух за неприятностите, госпожице. Жалко.

— Кънингам, не говорех за Чарли. Може да прозвучи грубичко, но той си го изпроси.

— О! Ако ми позволите да отбележа, госпожице, тук долу той не се радваше на голяма популярност.

— Зная. Трябваше да го изгоня по-рано. Но така или иначе „извинението“ е друго. Празнувахме годеж.

— Мога ли да ви поднеса поздравленията си, госпожице? — попита предпазливо Кънингам-.

— Да, но не на мен. Доктор Гарсия ще се жени за Уинифред.

— О! Това е чудесно, госпожице. Но тя ще ни липсва.

— Надявам се да не ви липсва. Защото това е голяма къща и има място за повече хора. Пак ще повторя: когато се качвате, минете тихичко покрай вратата на господин Соломон, за да не го събудите. И предупредете Хюбърт да не се качва при него, преди да го е повикал.

— Ще бъде изпълнено, госпожице.

— Въобще, никой да не се вясва на втория етаж — включително чистачките. Погрижи се да донесеш закуската лично.

— Да, госпожице. Кафе и сок още сега?

— Не е необходимо, не желая да бъдем обезпокоявани два пъти. Главата ми още бучи. Ще откриеш причината в хола — крие се в празните бутилки по пода. Изнеси ги, но тихо, тази сутрин не мога да понеса и тропот на танцуващи мравки. Имаш ли нещо за писане подръка? Искам семпла, хранителна закуска. Четири чаши кафе, обилно количество портокалов сок, грейпфрути, пържени и варени яйца, наденички и пържоли. Добави малко шунка и сирене. А също препечени филийки, кифлички с мармалад и прочее. Голяма кана студено мляко. Това е всичко. Освен ако не знаеш цяр за махмурлук.

— Щом питате, госпожице, преди да дойда на работа при вас, се грижех за господин Армбръст и често му правех една смес.

— Да?

— „Сребърно шампанско“, госпожице. С водка вместо джин.

— Кънингам, ти си гений. Направи по едно за всеки, в термосни чаши. Кога ще е готова закуската?

— След не по-рано от двайсет минути, госпожице, дори ако Дела се заеме с наденичките незабавно. Но ако желаете, мога да донеса кафето и сока.

— Казах, само едно качване. После се измъкваш тихичко по чорапи. Тук горе е болница, Кънингам. На двете с Уини ще ни трябват поне двайсетина минути да отворим очи. Ела най-рано след двайсет и пет. Край.

Тя се обърна на другата страна.

— Добре ли се справих, докторе?

— Юнис, понякога си голяма лъжкиня.

— Ще стана и лицемерка, ако ми е писано. Къде са ти дрехите, Роберто? В хола?