Кладенецът на възнесението

„Лорд Филин — каза си той. — Още малко и ще стане“.

Можеше само да се надява, че Елънд ще закъснее. И ще пропусне реда си за изказване. Филин и без това можеше да си представи какво ще им каже.

„Хъм… виждате ли, смятам, че не е честно. Аз трябва да съм крал. Нека да ви прочета нещо от една книга. А сега, съгласни ли сте да дадете още пари за скаа?“

Усмихна се.

Гетрю, човекът, който седеше до него, го сръчка и попита шепнешком:

— Мислиш ли, че ще дойде?

— Вероятно не. Сигурно знае, че не е желан тук. Здравата го сритахме, а?

Гетрю повдигна рамене. Беше понапълнял след Рухването — при това доста.

— Не зная, Лин. Искам да кажа… не беше нарочно. Заради армиите… Трябва ни силен крал, нали? Някой, който да удържи града.

— Разбира се — отвърна Филин. — И не се казвам Лин.

— Извинявай. — Гетрю се изчерви.

— Направихме това, което трябва — продължи Филин. — Венчър е слабак и глупак.

— Не бих казал — възрази неуверено Гетрю. — Той има някои добри идеи… — И сведе сконфузено глава.

Филин изпръхтя и пак погледна часовника. Време беше, но не можеше да чуе звъна заради глъчката на тълпата. След свалянето на Венчър срещите на Събора бяха станали доста оживени. Публиката се беше увеличила, предимно от скаа. Филин не знаеше защо ги допускат тук. Те нямаха право да гласуват.

„Още една от глупостите на Венчър“ — ядоса се той и поклати глава. Голямата двукрила врата в дъното на помещението беше отворена. Филин кимна на мъжете до нея и те я затвориха. Тълпата утихна.

Филин се надигна и се обърна към членовете на Събора.

— И така, тъй като…

Вратата внезапно се отвори. На прага застана мъж в бели дрехи, следван от неголяма група, всичките озарени отзад от червеникава светлина. Елънд Венчър. Филин го погледна изненадано.

Бившият крал закрачи през залата с развята пелерина. До него вървеше Мъглородната Вин, която, колкото и да бе странно, беше облякла рокля. От няколкото реплики, които бе разменил с нея, Филин бе останал с впечатлението, че няма особен опит в придворния живот. А ето, че сега изглеждаше добре, дори вървеше с грация. Изглеждаше дори… привлекателна.

Изгледа го студено и той отмести очи. Венчър бе довел със себе си всичките си аломанти — бившите разбойници от групата на Оцелелия. Очевидно искаше да покаже кои са му приятели. Силни хора. Страховити.

Хора, които убиват богове.

Освен това водеше не един, а двама терисци със себе си. Мъж и жена. Филин никога досега не бе виждал териска — но тази беше наистина внушителна. Всички знаеха, че стюардите са напуснали своите господари след Рухването, че отказват да слугуват повече. Но къде Венчър бе намерил не един, а двама стюарди, които да работят за него?

Всички погледи бяха втренчени във Венчър. Някои се чувстваха неудобно. Как да се отнасят към този човек? Други пък изглеждаха… изплашени? Това ли беше? Защо ще се плашат от Елънд Венчър — дори когато въпросният Елънд Венчър е гладко избръснат, подстриган по последна мода, носи нови дрехи и… Филин се намръщи. Това на пояса на краля не беше ли фехтоваческо бастунче? И овчарка до него?