Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
Всичко това беше заобиколено от настлан с павета двор и висок каменен зид с железни шипове като онзи около замъка Воркосиган, макар че надеждността му като защитно съоръжение е била компрометирана и остаряла още по времето, когато са го строили. Истинските отбранителни линии бяха електронни и невидими за окото. Каменният зид имаше две порти, една отпред и една отзад, охранявани от войници с енергийни оръжия. Макар че мускети биха се връзвали по-добре с архитектурния стил на сградата.
В парка наистина беше слънчево — и как иначе. От съображения за сигурност ИмпСи не позволяваше да се садят дървета и храсти, да се инсталират беседки и други временни постройки, които да пречат на погледа или да служат за прикритие. Тревата, покафеняла тук-там след първите студове, но грижливо окосена, изглеждаше доста добре, най-вече заради малцината пешеходци, които събираха смелост да минат напряко.
Сега обаче я тъпчеха петима в ярки одежди — Риш, Чер, Смарагд, Перла и Звездичка, — а Тедж клечеше встрани от тях и ръчкаше портативно комтабло и няколко безжични колони. Следвайки указанията на Звездичка, Тедж стана и премести едната колона. Видя Иван и му махна, но не дойде при него. Звездичка, след консултация с Чер, на свой ред премести две шарени пръчки с още по-шарени помпони на върха — извади ги от земята, преброи няколко крачки, подравни ги спрямо другите и ги заби на новото място.
Саймън, наметнат със стар войнишки шинел, седеше на пейка в края на моравата и наблюдаваше доброжелателно шоуто. Без шапка — маман би имала какво да каже по въпроса — и с оредялата си прошарена коса приличаше досущ на пенсиониран дядка, седнал да позяпа младежките лудории. Може и такъв да беше. Един вид. В някой друг свят.
Униформен офицер от ИмпСи без шинел — майор, видя Иван, когато се приближи, — стоеше прав до Саймън и местеше поглед между него и танцовата тренировка, която тъкмо се подновяваше. От колоните изригна жизнерадостна музика. Бижутата изведнъж се раздвижиха в серия от разнородни танцови стъпки. В предусещане за кулминационния момент Чер внезапно подхвана поредица от задни салта по диагонал на моравата, завърши ги с баланс на една ръка, после на един крак.
— Впечатляващо — каза на Саймън майорът, когато Иван застана до тях. Погледът му се премести от Чер върху Иван, който беше с цивилни дрехи по случай уж неработния ден. Лицето на майора се проясни. — Капитан Ворпатрил, нали? Операции?
Иван му кимна вместо военен поздрав.
— Да, сър.
— Значи би трябвало да знаете за какво точно става…
— Просто галактическа танцова трупа, която е прекарала доста време на скоков кораб и сега си прави тренировка, това знам — отвърна спокойно Иван. Саймън наистина ли се усмихна?
— Преди да се пенсионирам, рядко ходех на танцови представления — каза Саймън на майора. — Лейди Ворпатрил си има своя ложа в Концертната зала. През последните години често ме кани да й правя компания. И започна да ми харесва, понаучих това-онова за изкуството. Преди не ми оставаше време за такива неща. А уж старите кучета не можели да се научат на нови номера. Да се чуди човек.
— Хм. Ами… Е, щом са с вас, сър… — Майорът, с въздържание толкова непосилно, че сигурно му скъса някой мускул — вероятно сърдечния, — успя да не козирува на бившия си шеф, а вместо това му кимна отривисто и после им обърна гръб, пресече натоварената улица с риск за живота си и влезе в комплекса на ИмпСи през централната порта.
Иван се тръшна на пейката до Саймън, който се беше извил леко, загледан след майора.
— Този беше петият, който излезе да провери какво става — отбеляза и се обърна към Иван. — Всеки следващ — с по-висок чин.
— Сериозно? — попита Иван, колкото да каже нещо.
Звездичка, с пригладена назад коса, зелени очи и впити дълги панталони, притича да премести отново помпоните. От колоните прозвуча музика, този път с по-бавно темпо. Бижутата се развъртяха, бляскави, атлетични, като по магия. Чер повтори зашеметяващата серия от задни салта, но по другия диагонал на моравата.
— Винаги съм смятал — каза след малко Саймън, — че за сграда, която приютява правителствена организация, чиито служители носят на петлицата си знак — докосна яката на цивилната си риза, където знака с окото на Хор вече го нямаше, — означаващ „виждам всичко, знам всичко“, да няма нито един прозорец на фасадата си е един вид космическа ирония.