Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Сега седна пак, ала още не беше се освободил напълно от гнева си. Продължи:
— Колко добре стана, ефенди, дето придобих благодарение на теб този дълбок и бистър поглед! Два бунта се задават паралелно срещу шаха. Единият е ръководен от Княза на Сенките, другият от шейх ул ислям, който не знае кой е този Княз на Сенките. Ашикът е трябвало да разузнае това. За двамата Ахриман мирза е заплануван като бъдещ владетел. По какъв начин този принц е спечелил шейх ул ислям за каузата си, за нас сега е второстепенен въпрос. Двата лагера искат да се обединят и тук при нас да започнат военните действия. Какво обединение! Благочестиви с безбожници, издъно честни с фалшификатори и измамници, богоизбрани с избраници на Дявола! Едните винаги се имат за аристократи на вярата и религията, а другите са окачествявани като фармазонха[86], простолюдни демократи, еретична сган. Но сега се съюзяват с тяхното братство, за да ги заплюят после от благодарност и отново захвърлят! Ефенди, моля те да ми повериш тези доказателства, не завинаги, а само за няколко часа. Знам колко ценни могат да бъдат за вас за разобличаването на наличните ви противници, но аз трябва незабавно да изготвя един доклад за шах-ин-шаха, а за целта тяхното съдържание трябва да лежи пред мен. Ще удовлетвориш ли молбата ми? В моите ръце те са на сигурно място, а после веднага ще си ги получиш обратно.
— Вземи ги — отговорих. — На теб и Устад охотно мога да ги поверя, но друг едва ли би ги получил. Кога възнамеряваш да напишеш този доклад? Каза "незабавно". Смяташ ли го за необходимо?
— Разбира се. Работата е спешна. Ето защо веднага щом бъде готов, ще го изпратя по благонадежден куриер до Михрибани. Но… всъщност… при себе си имам само коняри. Не можех да си представя, че ще възникне необходимост от такава мисия, и ето защо трябва да ви помоля да ми предоставите някой мъж, който по-скоро ще се остави да го убият, поглъщайки преди това доклада ми, отколкото да допусне да попадне в погрешни ръце.
Устад ме погледна въпросително. Сред джамикуните вероятно имаше подходящи хора, но той не се сети веднага за определено име. Тогава аз казах:
— Нашият Кара бен Халеф! Той притежава всички необходими за целта качества. Въпреки младостта му най-добре можем да се доверим на него. Освен това на негово разположение се намират благородните бързи камили на хаддедихните. Следователно за него няма ни най-малка опасност, защото никой не може да го настигне. Не се нуждае повече от два дни нататък и два дни насам. Ако му дадете един мъж, който познава пътя до Михрибани, в четвъртък вечер може да бъде отново тук. Но ако трябва да чака отговор, ще дойде, разбира се, едва в петък.
Предложението беше прието с такъв отглас, че веднага тръгнах да говоря с Кара. Джафар ме придружи до долу. С документите в ръка тръгна към кулата.
Кара се намираше при родителите си. Когато се качих, Халеф седеше изправен и съвсем леко подпрян в леглото.
— Добре дошъл, сихди! — провикна се към мен с доста силен глас. — Изглеждаш толкова забързан!
— Работата действително е бърза, драги ми Халеф. Идвам да ти отнема сина за няколко дни. Трябва да поеме една мисия, която мога да поверя само на най-благонадеждния от тези, които познавам тук.
— На най-благонадеждния? Считаш Кара за такъв?
— Да.
— Аллах да те благослови! Това е отново цяр! Помага и подсилва! Бързо ще ме оздрави! Къде трябва да отиде?
— При шах-ин-шаха.
— При…!
От радост и удивление думата заседна в устата му.
— Да, при шах-ин-шаха! — повторих. — С извънредно важен хабер!
— При шах… ин… шаха…! — продума сега, като плесна блажено ръце.
— С извънредно важен хабер! — прибави Ханнех, грейнала във върховна наслада, защото това отново беше нещо небивало — чест, нямаща равна на себе си.
А Кара беше безмълвен. Не казваше нищо. Такъв си му бе маниерът!
Обясних им каква е работата. Кара тръгна да нахрани и напои бързите камили. А Халеф ми подаде ръка и каза:
— Сихди, това идва от теб. Зная, че ти си го предложил, познавам те. На теб ти е известно, наистина, че Кара е подходящият пратеник, но същевременно си помислил и за нас, неговите родители. Това е нов илач! Ако продължава все така с радостните вести, още днес ще рипна от постелята и ще отърча надолу по целия хълм! Откак лежа тук горе, оздравявам като в галоп!
Оттук отидох при конете. Вече бях подминал кухненската врата, когато чух някой да вика отзад. Обърнах се. Пекала идваше след мен. Придаде си много тайнствен вид.
86
Фармазонха — франкмасони — б.а.