През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
След малко го попитах:
— Спазвате ли и постите?
— Много строго — отвърна каруята. — В продължение на 152 дни нямаме право да ядем храна с животински произход, както и риба, а патриархът на нашата църква яде само растителна храна.
— Колко са вашите свещени обреди?
Той тъкмо се канеше да ми отговори, когато двама препускащи към нас конници прекъснаха разговора ни.
— Какво има? — попита каруята.
— Кюрдите идват! — гласеше отговорът.
— Къде са?
— Вече прекосиха планините и слизат към долината.
— Колко са?
— Стотици.
После те продължиха ездата си. Каруята спря.
— Ходих, да се връщаме! Обеща това на мелика, в случай че беруарите дойдат. Нали няма да нарушиш дадената дума?
— Няма да я наруша. Ела!
Като стигнахме до къщата на мелика, там цареше голямо оживление, но нищо не се вършеше организирано. Меликът беше събрал няколко от помощниците си. Раисът също беше при тях.
Исках да мина незабелязано и да вляза в къщата, но медикът ми извика:
— Ходих, ела при нас!
— Каква работа има тук? — гневеше се раисът. — Той е чужденец, враг. Не е от нашите!
— Млъкни! — заповяда му меликът. После се обърна към мен:
— Ефенди, знам какво си направил в долината Дерадж и при джесидите. Ще дадеш ли съвет и на нас?
Този въпрос ми беше добре дошъл, но аз отвърнах:
— Мисля, че вече е твърде късно. Трябваше да вземеш мерки още вчера.
— Какво имаш предвид?
— По-лесно е една опасност да се предотврати, отколкото да се бориш срещу нея, след като е настъпила. Ако не беше нападнал беруарите, нямаше да е необходимо днес да се защитаваш срещу тях.
— Не това искам да чуя.
— Но аз трябваше да ти го кажа. Знаеше ли, че кюрдите ще дойдат днес?
— Всички го знаехме.
— Защо тогава не заварди проходите от другата страна? Така щеше да имаш сигурни позиции, които нямаше да могат да бъдат превзети. А беруарите вече са минали през планината и те превъзхождат по сила.
— Ще се бием!
— Тук ли?
— Не. В долината на Лисан.
— Там ли ще посрещнеш противника? — попитах учуден.
— Да — потвърди той колебливо.
— И продължаваш да стоиш тук с хората си?
— Преди да тръгнем, трябва да се погрижим за спасяването на имуществото си и на хората.
— О, мелик, колко велики воини сте вие халданите! От вчера знаеш, че кюрдите ще дойдат, и не си направил нищо, за да се предпазиш. Искате да се биете с тях, а говорите за скриване на имущество и хора. Още преди да успеете да го сторите, врагът ще е в Лисан. Вчера изненадахте кюрдите и затова ги победихте. Но днес самите те ви нападат и ще ви погубят!
— Ефенди, не исках да ми говориш подобни неща!
— Ще се случат. Сбогом и прави каквото намериш за добре!
Престорих се, че влизам в къщата, но той ме дръпна за ръката.
— Ходих, посъветвай ни!
— Не мога да ви дам съвет. И преди това не сте го искали от мен.
— Ще ти бъдем благодарни.
— Не е необходимо. Само трябва да бъдете разумни. Как бих могъл да застана на ваша страна, за да победите хората, които идват да освободят мен и приятелите ми?
— Но вие сте само мои гости, а не мои пленници!
— Беят от Гумри също ли?
— Ефенди, не ме принуждавай!
— Добре, ще бъда по-великодушен, отколкото заслужавате. Тръгнете срещу врага и му преградете пътя на подходящо място. Кюрдите няма да ви нападнат, а ще проводят пратеник, който най-напред ще иска да разбере нещо за нас. Доведете този пратеник тук, а после ще ви дам съвета си.
— По-добре ела с нас, ходих!
— С удоволствие ще го направя, ако ми позволите да взема със себе си и моя слуга Халеф.
— Разрешавам! — каза меликът.
— Но аз не разрешавам — противопостави се раисът. Завърза се кратък, но разгорещен спор, в който накрая меликът взе надмощие, тъй като всички останали бяха на негова страна. Раисът ми хвърли яростен поглед, метна се на коня си и се отдалечи.
— Къде отиваш? — извика меликът след него.
— Това не те засяга! — отвърна раисът.
— Догонете го и го успокойте! — помоли меликът останалите.