Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Заради това го тикнаха в тъмната стаичка, два дни не му дадоха да яде и да пие и пак го заведоха на разпит, но той и тогава държал на своето, че нека е било, както е било, все е някак си било и още никога не е било, някак да не е било. Може би със същите думи е отишъл и на бесилото, след като го предадоха на военния съд.

— Разправят, че сега бесят и разстрелват маса хора — каза един войник от конвоя, — наскоро на плаца ни четоха една заповед, че в Мотол бил разстрелян запаснякът Кудърна, задето се ядосал, че един капитан ударил със сабя момченцето му, което жена му носела на ръце, когато дошла да се прости с мъжа си в Бенешов. А политическите хора ги затварят на общо основание. В Моравия разстреляли и един редактор. Нашият капитан казваше, че и останалите ги чакало същото.

— Всичко си има граници — двусмислено каза школникът.

— Прав сте — намеси се кандидат-подофицерът, — пада им се на редакторите. Само бунтуват народа. По-миналата година, още като ефрейтор, бях началство на един редактор и той ме наричаше винаги „гибелта на армията“, но когато го учех да прави лицева опора, потеше се и казваше: „Моля да уважавате в мен човека!“ И аз му показвах какъв човек е той. Когато упражнявахме командата „легни“ и на двора в казармата имаше много локви, аз го завеждах пред някоя локва и той, негодникът, лягаше в нея, та водата пръскаше на всички страни като в плавалнята. А следобед всичко по него трябваше пак да блести, униформата му да бъде чиста като стъкло. Той се лъскаше, пъшкаше и правеше различни забележки, а на другия ден отново се търкаляше като свиня в калта. Аз стоях над него и му казвах: „Е, господин редакторе, кой е по-главен: гибелта на армията или вашият човек?“ Той беше истински интелигент.